Медийният експерт Георги Лозанов коментира в програма "Ден след ден" предложените промени в Закона за електронните съобщения за ограничаване на достъпа до сайтове, които разпространяват дезинформация.
Според него това е европейска препоръка и част от стратегията на ЕП и трябва да залегне в законодателсвото на държавите, членки на ЕС. Той припомни, че това е третият опит, който се прави най-после да се приеме текст, който да даде гаранция за борба с дезинформацията, която в ситуация на постистина има изключително опасни последици.
" А именно да убеди хората в нещо, което да е против техния собствен интерес. И те да гласуват за нещо или за някого и след това да се окаже, че това не е било тяхната воля. Тук не става дума за предпазване или за санкциониране на едно или друго мнение, а става дума да предпазиш хората от реални заплахи , които могат да им се случат в живота", обясни Лозанов.
Той даде пример с Брекзит и разочарованието на част от хората във Великобритания, които са получили неточна информация за процеса и които са гласували за него и след това са разбрали, че това не е била тяхната воля.
"Сега например спокойно под натиска на руската пропаганда, може да се гласува за един практически диктаторски режим, който да има своите прояви в България. И някой ден, да дойде правителство лоялно към Путин, а не към нашите евроатлантически партньори", даде друг пример Лозанов
Той смята, че по тези хора, които сега реагират срещу закона е ясно кой засяга и са ясни зоните, в които той ще изиграе защитна роля.
По думите му и сега операторите на социалните мрежи в определени случаи при нарушаване на човешките права и определени стандарти прилагат санкция за прекъсване на достъпа на нелоялни профили.
"Стоим върху плаващи пясъци и са необходими мерки за защита на истината", каза Лозанов по повод казуса със самолета от Виена с емигранти и отзвука, който получи коментара на цифрата на пътуващите.
" Точно за това са нужни нови мерки за борба срещу дезинформацията или обратно казано за защита на истината. Включително и по отношение органите на властта. Този казус е очевиден и е достатъчно медийте да проявят настойчивост, за да стане ясна истината", поясни Лозанов.
Той е категоричен, че такива факти, които не подлежат на интерпретация се доказват лесно. Това е потвърждение от нуждата за много по-строги форми на регламентиране на източниците на информация, която да добива публичен достъп, смята още Лозанов.
Експертът смята, че едно и също съдържание трябва да бъде по един и същи начин регулирано в различните медиини платформи. Според него при сегашното законодателство традиционните медии са поставени в неконкуретна среда и неравнопоставеност.
Мнението му, относно отразяване на казуса "Нотариуса" и ефектът от интервюто на Путин - може да чуете в интервюто, което
в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...