Ники прави мартенички с кауза

Те могат да бъдат закупени чрез поръчка от фейсбук страницата „Да помогнем на Никола Димитров да проходи“.  На страницата е посочена и дарителска банкова сметка (Дарителската сметка ще видите и в края на статията).

Поръчки могат да бъдат направени и във фейсбук профила на майката – Саша Димитрова.

Малко преди Никола да навърши годинка лекарите му поставят диагноза детска церебрална парализа. Не дават оптимистична прогноза, но майка му Саша Димитрова не се предава, защото както казва „надежда винаги има“.

И така започва търсенето на подходяща терапия за подобряване състоянието на Никола. Целта е да стане от инвалидната количка, да подобри фината си моторика и да проговори. Момчето претърпява 12 операции, по-голямата част от тях неуспешни. Ходи и на рехабилитация в България и чужбина. Рехабилитацията, която поема българската държава обаче е крайно недостатъчна.

„За съжаление, нашата държава поема само 7 дни в месеца, които са крайно недостатъчни, защото самата рехабилитация у нас трае 40 минути. 40 минути са едно нищо, затова се налага допълнителна частна рехабилитация в къщи.

Имаме оборудване за един малък рехабилитационен център – пътечка, електростимулатор, гребен тренажор, колело.

Държавата не ти оставя избор, ти трябва да се снабдиш с всичко, за да позволиш на детето си да се чувства по-добре“, обяснява майката на Никола Саша Димитрова.

В търсене на адекватна рехабилитация Никола и майка му се озовават в клиника в Полша. Летят до Варшава. Там ги чака кола на клиниката, която се намира в полския град  Голдап. Заедно с техен служител изминават 300 километра, за да стигнат до центъра.

„Рехабилитацията е по 8-9 часа на ден. Сутрин започват с гимнастика, плуване и продължават с роботизирана терапия. После пак има гимнастика, масажи, конна езда. През целия ден е ангажиран с неща, които са му полезни.

Това са хора, които обичат децата. Хора, които не си гледат часовника кога ще им свърши процедурата. Ходим там от 2016 г.“, каза Саша Димитрова.

„На мен най-любимо ми е плуването“, добави Никола.

Не закъсняват и резултатите - състоянието на Никола значително се подобрява.

„В клиниката в Полша се научи да стои седнал. Разви и други умения. Разбира дори някоя друга дума на полски. С рехабилитаторите си пращат подаръци по Коледа, никога не забравят да го поздравят за рождения му ден.

Пробвахме рехабилитация и в Словакия, и в Австрия, но комплексната рехабилитация, която се предлага в Полша я няма никъде“, коментира майката на Никола.

Един рехабилитационен курс в  Полша обаче струва между 4 500 и 5 500 евро. Сумата е непосилна за семейството. Затова и миналата година Никола и баба му започват да изработват мартенички. Събраната сума използват за рехабилитация, а червено-белите плетки са най-различни.

„Имаме снопчета по 10 бройки. Децата купуват тях най-много. Има гривнички, моят фаворит е безкрайността. Има и значки за закачане. Надявам се, да зарадваме много хора с нашите мартенички“, разказа майката на Никола.

11-годишното момче добави, че на него любимите му мартенички са тези на Ботев, тъй като той е фен на футболния клуб и ходи на всеки техен мач.

„Много ми харесва да правя мартенички. Мама ме научи“, каза Никола.