„Да” – това е последната дума, която великият църковен реформатор Мартин Лутер произнася, когато на 18 февруари 1546 година умира от сърдечен удар. 62-годишен е, придружителите му го питат: „Преподобни отче, готов ли си да умреш с вяра в твоя Господ Исус Христос и в учението, което си създал в негово име?” Следва – „Да”.
За начало на Реформацията се сочи 31 октомври 1517 г. Според легендата, тогава самият Мартин Лутер окачва на вратата на Дворцовата църква във Витенберг свитък с прочутите си 95 тезиса. Те са насочени против продажбата на индулгенции, против католическата идея за спасение, против някои деяния на свещениците и самия папа, против нагласата към богатство и разточителност на църквата. Е, жестът с окачения на вратата списък е чиста градска легенда. Няма такова нещо, просто Лутер официално праща в Рим своите тезиси, но не за да руши църквата, а обратно – да я реформира и заздрави. Не става така обаче. Групата негови приятели и съмишленици размножават тезисите и ги пращат на свои приятели и съмишленици по цяла Европа. Така пламва огън, който никога не угасва, въпреки че на моменти в ролята на пожарникар влиза самият подпалвач, Мартин Лутер. Но в началото огънят само набира сили. Две години по-късно, през 1519-та, по време на диспут, с идеята, че Светото Писание има, така да се каже, пряко действие, че само то дава отговори на възникналите въпроси, свързани с вярата, че в него Църквата дори не е спомената, да не говорим за Папата, Лутер отрича законността на църковните събори, а оттам – папската власт. Тогава вече Лъв Х издава була, с която официално го отлъчва. Но тази була не сработва, не разколебава него и последователите му, напротив, те изглеждат още по-убедени в правотата си, още по-активни в проповядването и влиянието им се засилва. Лутер все повече започва да се превръща – или поне да се възприема от мнозина, като истински духовен пастир.
През 1521 година Лутер е призован във Вормс на събор за обсъждане на писанията му, идва лично Карл V, император на Свещената Римска империя. Естествено, всички знаят, че идеята е да бъде измъкнат Лутер от Витенберг, арестуван и съден като еретик. Тогава обаче Германия не е единна държава, а територия с много владения, в някои от които влиянието на Лутер е силно, включително сред владетелите. Това не е случайно - идеите му са в тон с техните политически интереси. Така че Фридрих ІІІ от Саксония, гарантира на Лутер закрила на събора. Така той пристига във Вормс, води диспут, но бързо вижда, че няма смисъл и си тръгва. Фридрих ІІІ нарежда на част от своите хора, маскирани като разбойници, да нападнат другите свои хора от конвоя на Лутер и да го отвлекат наужким, преди да го отвлекат наистина папските хора, поставили засада малко по-нататък. Така че нашите хора отвличат нашия човек и го завеждат в замъка Вартбург, където той прекарва повече от година в спокойни размисли и писане. Макар че всъщност развива смущаващи идеи – например тази, че греховете не се прощават от добрите дела, а само от вярата. Пише например на приятеля си Филип Меланхтон: „Бъди грешник, нека греховете ти са силни – но нека вярата ти в Христос бъде още по-силна и хвалбата с Христос, който победи греха, смъртта и света. Ние ще извършваме грехове, докато сме тук, защото този свят не е място, където правосъдието пребивава”.
В живота си самият Мартин Лутер изобщо не се срамува от греха. През април 1523 година например той подпомага бягството на 12 монахини от цистериански манастир. Тогава вече е известна тезата му, че служенето на бога не изисква дори духовниците да се обричат на безбрачие. Това е развитие на идеята за пряката връзка между човека и бога, за това, че всеки може да е свещеник, че църквата всъщност не е необходима. И, повлияни от модерното мислене, въпросните 12 монахини искат да отхвърлят оковите на своето несексуално робство. Лутер урежда бягството, като ги скрива в бъчви от херинга. Сред спасените рибки той среща Катерина фон Бора, която става негова жена. Те имат шест деца и, макар общо взето да живеят бедно, Лутер доверява на приятеля си Михаел Щифел – „Моята Катерина се грижи за мен и ми доставя такива удоволствия, че аз не бих заменил бедността си за богатствата на Крез”.
Малко преди женитбата на Лутер се развиват бурни църковни и социални процеси, стимулирани от неговите реформаторски идеи, които обаче отиват далеч отвъд тях. „Знаете ли какво мисли Дяволът, като гледа как хората използват насилие, за да проповядват евангелието?” – пита в едно писмо Лутер по повод безчинствата на тъй наречените анабаптисти в скъпия на сърцето му Витенберг. Скоро в Германия започват и селски бунтове, поставя се начало на тъй наречената Тридесетгодишна война. За тях пък Лутер пише – „Нашите селяни искат да направят богатствата на всички други общи, като запазят своите богатства само за себе си”. Това да ви напомня нещо - например комунизма, в който живяхме и в част от който продължаваме да живеем?
Не навсякъде обаче плодовете на Реформацията са така горчиви, напротив, обществата, които възприемат протестантските идеи, се развиват бурно. Те са в основата на научната и промишлена революция по-късно, а и досега продължават да са сред най-развитите в света – имам предвид Холандия, Великобритания, Швеция, Норвегия. В самата Германия Лутер, макар да изпада в противоречие с една от основните си идеи – тази за пряката връзка между човека и бога, все пак започва да гради своя църква. Да, тя е създадена демократично, на широка основа, в нея няма централизирана власт, а, както в ранните времена на християнството, залага се на малката общност като основна църковна единица. Но все пак – гради църква. В същото време, точно за нейните нужди върши и някои от най-великите си дела – превежда Библията на немски, пише указания за провеждане на службите, които да са привлекателни за млади и стари, пише също и прекрасни псалми.
Няколко години преди да умре обаче, Мартин Лутер изпада сякаш в умопомрачение от настървен антисемитизъм. Някои и досега го оправдават, че е остър против евреите само в теологически план, но едва ли призивите евреите да бъдат избити, а тяхното имущество – иззето, могат да се приемат за част от чисто религиозни прения. Така или иначе, смята се, че точно тези писания на Лутер буквално втъкават в германското общество онзи антисемитизъм, който завършва с милионите невинни жертви в концлагерите. И неслучайно през 1938 г. точно на 10 ноември, рождения ден на Мартин Лутер, в Германия са подпалени всички синагоги. Все пак, виждам да има здрава връзка между целия този противоречив, но величествен дори в греховността си живот и последната бележка, написана от ръката на Лутер преди неговата смърт - „Ние сме просяци, това е вярно!” А после идва и финалното „Да”.
Казват, че Чехия се състои от три неща – пиво, хокей и Швейк. Е, ако говорим само за последните стотина години - не бих пропуснал Милош Форман, Вацлав Хавел, Карел Чапек, Пражката пролет, „Харта 77”, розовият руски танк на Давид Черни, наденичките от месо или русите чешки divky. Но дори да разширим по този начин списъка, ще видим, че всички тези..
Една от легендите в българската естрада – Мими Иванова, ще зарадва жителите и гостите на Пловдив с голям юбилеен концерт по повод 55 години творческа дейност. Събитието „Всички обичат Мими“ вече имаше своята голяма премиера на 9 април в първа зала на НДК – София. Поради големия успех и интерес, певицата и екипът й, решиха спектакъла да гостува и в..
"Пловдив чете" организира среща разговор с Иван Кулеков за новата му книга „ Имаме земя, имаме вода и си правим кал “. Кога: 19 юни (четвъртък) В колко: 17:30 ч. Къде: Народна библиотека „Иван Вазов“ – Конферентна зала Модератор ще бъде Красимир Лозанов, редактор на сборника, издание на Жанет 45. Георги Каприев: „Иван Кулеков..
Среща разговор с писателя Георги Господинов за книгата му „Градинарят и смъртта“ ще се проведе тази вечер в „Конюшните на царя“. Организаторите от феста „Пловдив чете“ обещават тих, но дълбок човешки разговор за миналото, за думите и за градините, които носим. Модератори на срещата ще бъдат Невена Дишлиева-Кръстева и Цветелина Драганова. Четири..
Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот е домакин на Втората национална конференция на тема „Къщите музеи – пазители на паметта за великите българи“ под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Форумът ще се проведе на 19 и 20 юни и е посветен на 175 години от рождението на Иван Вазов и 90 години къща музей „Иван Вазов“ – Сопот...