Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски отново заяви претенции за признаването на "македонско" малцинство в България. Политическите изказвания в Скопие за "македонците в България" провокираха пореден скандал със западната ни съседка. Как ще се развият отношенията между София и Скопие?
„Предизборната борба в Скопие е жестока. Поради тази причина всеки от участниците се опитва да изтъква аргументи за политиката, която провежда. Тук трябва да кажем, че по-агресивната страна е сегашната опозиция, в лицето на ВМРО-ДПМНЕ. Те започнаха тази кампания, че щели да променят Конституцията на България и да впишат някакво македонско малцинство. Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че държавното устройство на Република България е такова, че в нея не се предвижда признаването на каквито и да е малцинства, няма значение какво име ще носят. Подобен опит не почива на никакво правно основание. Но тук Скопие нарушава двустранно поети ангажименти, а може би и международни. Тъй като с Договор за приятелство и съседство с България, Скопие се е отказало да има каквито и да било претенции към България. Самият факт, че те се осмеляват, макар и в предизборна обстановка, с користни политически цели, да повдигнат тази тема, за пореден път показва, че на управляващите в Скопие не може да се вярва и каквито и ангажименти да поемат, в края на краищата те са склонни да ги нарушават, в името на някакви абстрактни цели“, каза в интервю за Радио Пловдив доц. д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към БАН и преподавател в ЮЗУ „Н.Рилски“.
Той определи думите на Стево Пендаровски като „едни произволни тълкувания на държавния глава на Северна Македония“.
Експертът призна, че България допуска грешка като смята, че веднъж след като Европа е формулирала своите искания, нашият проблем е решен.
„Според мен това не е така. България трябва да има една проактивна политика, която постоянно да представя пред нашите евроатлантическите ни партньори реалните проблеми, които имат населението в Скопие. Защото от тази политика страдат обикновенните граждани“, каза още доцент доктор Спас Ташев.
Цялото интервю с доцент Спас Ташев можете да чуете в звуковия файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност