Доклад на сдружението „За Земята“ сочи, че над 2,1 млн. от българите (над 31%) са в риск от транспортна бедност, а проблемът е особено остър в селските райони и при хората, които пътуват дълго в градовете. Това означава затруднението на гражданите да плащат разходите си за транспорт, или пък да нямат достъп до него.
За транспортната бедност в България говори Даниел Попов, експерт по транспорта и част от екипа на сдружението „За Земята“.
Това състояние, което засяга по различни начини всеки от нас, макар че дълго време в България за нея е мислено като за социален фактор, с определени услуги за по-уязвимите групи, поясни Даниел Попов.
По думите му, с развитието на европейските политики, бедността по отношение на двата най-големи фактора – енергетика и транспорт, се превърна в съществена и обсъждана тема, по която предстоят много важни реформи.
Проучване от миналата година дава една моментна снимка за състоянието и факторите за „транспортна бедност“ в България. Данните са събирани през НСИ и Евростат.
Един от факторите е притежаването на личен автомобил. Над 1.3 млн. работещи граждани например се оказва че пътуват между 30-60 минути и повече дори, до работното си място. Частните пътувания с автомобил се изчисляват на 85% дял от пътническия транспорт. Около 18% от домакинствата обаче казват, че не могат да си го позволят. Това е ясен индикатор за „транспортна бедност“.
Това ниско ниво на обществен транспорт също е проблематично. От друга страна пък имаме и жертвите на транспортни инциденти, по който признак през последните години твърдо сме на челните места в Европа.
Първо трябва сериозно национално проучване по темата с целенасочено събрани данни, за да се предприемат необходимите мерки на държавно ниво. Също така и с привличането на средства по европейски програми. А данните трябва да са конкретни и целенасочени, за да обхващат всички детайли около транспортните проблеми.
Покупата на стари автобуси от общините за нуждие на техните граждани често води до порочен кръг от още по-завишени разходи за тяхната поддръжка и последващо оскъпяване на услугата.
За да няма хаотична работа на парче, би трябвало да се изработи една национална транспортна схема. А за това отново опираме до пряката необходимост от конкретни данни по широки параметри.
В Плана за възстановяване и устойчивост има нула лева, заложени за преодоляване на транспортната бедност. Иначе са предвидени покупки на електрически возила и локомотиви за нуждите на железницата.
Ако искаме да върнем хората по малките населени места, първо трябва да им се осигурят и качествени транспортни услуги. За решаването на натрупаните проблеми обаче, оказва се нито има стратегия, нито има пари. Или ако има пари, проблемът е в избора на правилните инструменти, за да ги изискаме от европейските донори - смята експертът от сдружение "За Земята" Даниел Попов.
Четирима души получиха званието „Добър човек“ в рамките на 14-тата кампания „Пловдив – град на доброто“. Те бяха наградени от кмета Костадин Димитров на церемония в Заседателната зала на Община Пловдив. В категорията „ Добротворчество “ бе отличен Галин Видев за организираната от него акция „Дари предмет не за смет“ в помощ на болни..
Как подадената оставка на Кирил Петков като съпредседател на "Продължаваме промяната" и като депутат ще се отрази на процесите вътре в коалицията и на политическия живот в страната, коментира в програма "Точно днес" социологът доц. Алексей Пампоров. Според него това е доста закъсняла оставка, която Кирил Петков може би е трябвало да подаде още преди..
31 000 са официално регистрираните наркомани у нас – съобщи в интервю за Радио Пловдив психологът Мирослава Димитрова от Превантивно-информационния център към Общински съвет по наркотични вещества в Пловдив. Страната ни е на пето място по смъртност в Европа при злоупотреба с наркотици на хора под 25 години – изтъкна..
Поне засега лятото не носи успокоение по отношение на цените. Според икономиста Румен Гълъбинов това, което става в България в момента с цените на някои стоки, не е изолиран случай в сравнение с цяла Европа и различни други държави, също от Европейския съюз. Т.е. има както сезонни и външни фактори, така и натиск върху пазара на някои от масово..
Удачно ли е предложението на МОН за нов формат на изпитите по математика след седми клас , в който да се включат въпроси от предметите физика, химия и биология? Темата развълнува много от родителите, които си притесниха, че освен уроци по математика, децата им ще трябва да ходят и по тези предмети. До колко удачен е този вариант?..