Конституционната реформа остана незавършена, но все пак в частта за служебното правителство бяха внесени работещи промени, смята изборният експерт Марин Божков.
Освен председателя на НС, другите три институции, които могат да излъчат премиер, са неполитически и представляват важна част от стабилизиращите обществени системи и те трябва да определят стабилността на преходния период до изборите. Замисълът дотук на законадателя е разумен и ограничава някои злоупотреби, които водеха до определени кукувичи назначения през последните години, каза той пред Радио Пловдив.
По думите му след като Конституцията казва, че това са лицата, които могат да бъдат служебни премиери, всеки може да бъде избран. Проблемът не е в ограничеността на листата, а във възможността за политическите пазарлъци.
Божков прогнозира, че листата все пак ще бъде съкратена допълнително заради назначението на омбудсмана проф. Диана Ковачева в Европейския съд и ангажимента на управителя на БНБ Димитър Радев с въвеждането на еврото у нас.
Според анализатора президентът Румен Радев и ГЕРБ трябва да постигнат съгласие за служебния кабинет и тогава ще имаме функциониращо правителство с повишена тежест на ГЕРБ. Ако не постигнат съгласие, може да се стигне до кабинет тип "Беров", смята още той.
Тревогата на Марин Божков е за отношението на политиците към преговорите, а то е като сериал тип "Далас" или "Дунав мост". Животът на хората не е сериал, и не трябва да има ориенталски иширети, коментира той и добави, че не е оптимист дали ще променят подхода си. По- скоро ще бъдем свидетели на друг тип сериал "Наследството на Гулденбургови" или "Великолепният век". Това зависи от президента Радев и от партия ГЕРБ, представлявано еднолично от Бойко Борисов, подчерта още анализаторът.
Според него, ако имаме избори 2 в 1 изборната администрация ще се справи, защото е показала, че работи добре. Проблемът е, че ако изборите са с повтарящ се патов резултат, това ще блокира стратегическите цели на страната - Шенген, еврозоната и отбранителния ни капацитет. Европейските ни партньори вече гледат с недоумение на ориенталските пазарлъци в българските политически среди, защото не им трябва пореден другар на Орбан или Фицо, смята Марин Божков.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност