По думите му, насрочването на парламентарните избори е съпроводено от невъзможността НС за излъчи редовно правителство.
"Бяхме свидетели на три последователни опита, при които президентът възложи проучвателен мандат и НС не можа да излъчи редовно правителство. Генералната концепция тук е, е след като не можем да излъчим редовно правителство, трябва да отидем на избори. Доколкото обаче текстът на член 99, ал. 5 от Конституцията буди различен прочит, и според някои е обвързан с назначаването на служебно правителство, и доколкото служебното правителство не е изцяло поверено в правомощията на президента, само по себе си крие риск от необразуване на служебно правителство и следователно води до евентуалност от саботиране или отлагане на изборния процес, което по Конституция е недопустимо."
Категоричната позиция на д-р Колев е, че следва да се приеме, че насрочването на избори за Парламент е самостоятелно и алтернативно задължение и следва да се изпълни не при условията на обвързаност със задължението за образуване на служебно правителство. Като аргумент, той подчерта, "генералната концепция на Конституцията е, след като има Парламент, който не може да излъчи редовно правителство, то да идем на избори и суверенът да излъчи такова парламентарно мнозинство, което да може да формира Парламент, които да излъчи редовно Правителство".
Според последните конституционни промени, президентът като че ли е обвързан с предложението на кандидат служебния министър-председател по отношение на предложението му за състава на бъдещия Кабинет. Малки са шансовете за такава ситуация, но ако президентът прецени, че предложеният състав за кабинет противоречи на неговите виждания за демократично развитие на България, може и да откаже да подпише указа.
"В случая обаче той поема риск да наруши Конституцията и срещу него да се появят призиви за процедурата за импийчмънт.
Да, президентът е длъжен да се съобрази с предложението на министър-председателя, но по-скоро ми се струва, че ще се върви по линията на взаимния компромис и на взаимната договорка, т.е. съгласуване между президента и министър-председателя по отношение на състава, за да не се стигне до поредни нелицеприятни за държавата практики".
Д-р Колев подчерта, че не му е чужда идеята Парламентът да продължава да осъществява функциите си дори и тогава, когато не може да излъчи редовно Правителство в условията на Служебен кабинет, за да може да му се въздейства от страна на законодотелната власт, но уточни, че по темата върви съдебно производство.
"Решението на КС ще даде отговор на въпроса, но засега, прилагайки ал. 5 на чл. 99 виждаме на практика недотам положителните страни и рисковете на недобрата формулировка. И това е предпоставка за бъдеща ревизия на Конституцията".
Осъществяването на избори "2 в 1" е по-добрият и по-прагматичният и необходим подход за страната, който е и задължителен, с оглед разпоредбите на Конституцията. В този смисъл президентът има възможността да насрочи парламентарни избори в същия ден, в които се провеждат и изборите за ЕП, подчерта д-р Колев.
"Ако не го направи, лично за мен, той ще наруши Конституцията, защото задължението за насрочване на парламентарни избори е самостоятелно от- и не може да бъде обвързано със задължението за образуване на Служебен кабинет. Такова обвързване не може да има, защото дори и невъзможността за създаване на Служебен кабинет няма да доведе до колапс. Правителство ще има и това ще бъде Правителството в оставка на Николай Денков до момента, в който не бъде избрано редовно Правителство или не бъде назначено Служебно".
Д-р Колев бе категоричен, че в която и да е от формите си - редовно, Правителството в оставка или Служебно правителство, в рамките на настоящото законодателство и Конституционна рамка, може да осъществява пълноценна изпълнителна власт.
"Предвижда се, че дейността на Служебното правителство може да бъде ограничавана със закон, но такъв закон в България няма. Следователно във всичките си форми Правителството може да изпълнява в пълнота цялата изпълнителна власт".
Интервюто - звуковия файл:
Как лошото време и студа ще се отрази на реколтата от череши в пловдивско коментира в програма "Точно днес" производителят от Куклен Тодор Попов. Според него още е рано да се каже какви са пораженията върху плодните дръвчета, но при някои от ранните череши средно на около 20 цвята има една завързала черешка, което означава, че на 90 % ще има..
Анализотърт от ЦИД Тихомир Безлов, който от години следи контрабандата на цигари, коментира, че има много има много противоречиви съобщения около разбития край Пловдив канал за цигари миналия ноември и последвалите пет месеца по- късно скандали. Той обвърза началото им с две събития в Пловдив - обиските в офисите на ПИМК и „Некст Лоджистик“ през..
Група родопчани от Смолянска област, сред които и Тодор Батков – син, стигна на коне до гръцкото село Димарио, преминавайки през затворения ГКПП „Рудозем – Ксанти“ в знак на протест срещу отказа да се отвори пътят Рудозем – Ксанти след присъединяването ни към Шенгенското пространство. На няколкостотин метра от неработещия пункт, връщащите се от..
Третият епизод на "Елементи в криза" е посветен на огъня. Летните пожари в Цалапица, Царацово и Катуница допринасят за лошото качество на въздуха в Пловдив и разкриват трудностите в комуникацията между граждани и институции. Епизодът представя един от героите огнеборци - главен инспектор Димитър Бришимов, началник сектор "Пожарогасителна..
В Пловдив официално честваха "100 години Седмица на гората“. Инж. Мирослав Димитров, директор на Регионалната дирекция по горите съобщи, че отбелязването в Пловдив започна от началото на седмицата. Служителите на дирекцията са запознали децата от пловдивските училища с работа на лесовъдите и важната роля на горите у нас. Тази есен ще се..