Декарбонизацията е най- голямото предизвикателство пред света

Възможна ли е промишленост c нулеви нетни емисии и ĸaĸ дa бъдe пocтигнaтa? Това е въпросът в подкаста "Европа: Ново поколение" на тема "Отрасли с нулеви емисии и биотехнологии", отправен към експерти в областта на енергетиката и бизнеса. Те обръщат внимание, че преходът на индустрията към нулеви емисии е свързан с радикални промени в производството, транспортирането и използването на енергията.

Според специалистите за декарбонизацията са необходими големи инвестиции от стотици милиони евро. Индустрията няма как да направи само със собствени средства мащабните вложения в научни изследвания и развитие на технологиите за чиста енергия. Нужна е подкрепа от страна на отделните държави и на Европейския съюз. В същото време е необходимо енергийният преход да се управлява справедливо и приобщаващо. 

Споразумението за климата от Париж, подписано през 2015 година от Европейския съюз и от 195 страни по света, предвижда постигането на въглеродна неутралност до средата на 21-ви век. През декември 2019 г. Европейската комисия представи Зеления пакт - водеща инициатива за превръщане на Европа в климатично неутрален континент до 2050 г. За постигането на тази цел ще е необходима невиждана досега трансформация на редица сектори, сред които водещ е енергийният. 

"Има един такъв институт "Русо", който беше направил такава оценка и беше сметнал, че целият този енергиен преход ще струва 40 милиона евро", казва Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Той обръща внимание, че преходът на индустрията към нулеви емисии е свързан с радикални промени в производството, транспортирането и използването на енергията, а това струва много пари. 

"Тези пари може и да са подценени, тъй като се разглежда основно енергетиката, а вече започва да се прокрадва информация, че индустрията е подценена и трябва да ѝ бъде помогнато повече. Тъй като са необходими големи инвестиции от порядъка поне на стотици милиони евро, това няма как да стане само със собствени средства на индустрията, а ще трябва да бъде подпомогната тя в този инвестиционен процес. Това, без целенасочена подкрепа от страна на държавата и на Европейския съюз, няма да стане и това нещо трябва да се реализира, иначе рискуваме загуба на производства. Защото, виждате, в Европейския съюз вече има сериозно изместване на индустриален капацитет в посока Съединените щати и Китай". 

Илиана Павлова е директор на сектор "Чиста индустрия" в Българската стопанска камара: 

"Една от важните стъпки, която трябва да се предприеме, това е технологичното осигуряване. А тези технологии не се генерират в рамките на година-две-пет". 

Пътят към въглеродна неутралност е тесен и изисква радикални промени в начина, по който енергията се произвежда, транспортира и използва.

"Естеството на производството е много специфично и то е свързано много често с 24-часово потребление". 

Като "възобновяемата част" от кръговата икономика биоикономиката предлага биобазирани решения и екологични практики в селското стопанство. Чрез тях се осигуряват хранителни ресурси и се поддържат екосистемите: 

"Произвеждат се биогорива от отпадъци, от слама, от трева, от дървесни отпадъци и те допълнително пък могат да се превърнат в други междинни и крайни продукти", казва Мартин Стоянов, експерт управление на проекти в Българската стопанска камара, работи и в сферата на биоикономиката. Обръща внимание, че тя е свързана с т.нар. биоразградими ресурси и се прилага в различни отрасли. 

"Живите организми, които съставляват биологичните ресурси, чрез своя метаболизъм произвеждат една широка гама от органични вещества, т.е. биомаса, която може да се използва по най-различни начини и за храна, и за фураж, и за доставчик на материали, енергия за промишлеността. За момента в България не считаме, че е използван целият потенциал".

За да се достигне въглеродна неутралност до 2050 г., е необходимо 2/3 от енергията в света да се произвежда от вятър, слънчева енергия, биоенергия, геотермална енергия и водноелектрически централи. Почти всички автомобили да се захранват от електричество, а въздушният транспорт да работи с биогорива и синтетични горива. 

На преден план излиза въпросът за ефективността на фосилната и биоиндустрията, посочва Илиана Павлова: 

"Вие виждате какво става и с двигателите с вътрешно горене и с електромобилите. Все повече се чуват гласове, че ефективността, която е постигната през двигателите с вътрешно горене, е много по-висока, като се отчете целият жизнен цикъл на стандартния двигател с вътрешно горене и на електромобила. Тези неща са важни за отчитане – пълният жизнен цикъл и какъв е въглеродният отпечатък". 

Ивайло Найденов обръща внимание на друг базов въпрос, който остава нерешен: 

"Въпросът е и за себестойността на продукцията". 

Декарбонизацията може да се окаже най-голямото предизвикателство, пред което се е изправяло човечеството. Необходимо е научните изследвания и развитието на технологиите за чиста енергия да се прилагат разумно, а не да се превръщат в инструмент за натиск чрез енергийни и климатични политики.