"В календара думата "празник" се използва не така, както ние днес сме свикнали. Това са дните, в които хората са правели много неща, за да се предпазят - от природата, да измолят дъжд и т.н. Тези горещнинци - 15, 16 и 17 юли, са познати в чест на огъня. И неслучайно народният календар е свързан и с християнския. Това са дните, в които се почитат мъчениците Кирик и Юлита, Св. Атиноген и Св. Марина, загинали за христовата вяра". Това заяви главният уредник на РЕМ Лора Христозова.
По думите й, тези дни са свързани с много забрани за домашна работа, които хората трябва да спазват. Не се прави нищо на нивата, дори дотам не се ходи, не се пече, не се меси хляб. Нарушаването на забраните е свързано с пожарите, което в тези горещи дни е много актуално.
По време на горещниците земеделците успяват да си отпочинат от тежкия летен труд. По тях в в същото време в народните представи се гадае за това, какво ще бъде времето през най-лютите зимни месеци - януари, февруари и март.
"Смята се, че колкото по-силно пече слънцето през трите горещника, толкова повече няма да има сняг и зимни виелици през трите първи месеци от годината. Най-важното обаче е, че култът към огъня е много силен и когато се е строяла къща, нашите прабаби и прадядовци първо са правели огнището, което трябва да е на юг, на изток. Огънят се поддържа през цялата година и единственият ден, когато той се гаси, е на 15-ти юли. Тогава трябва да измолим да няма толкова много пожари, които да унищожат реколтата. Новият огън се пали на Св. Марина - на 17-ти юли".
Христозова уточни, че в нощта между 16-ти и 17-ти двама мъже, обикновено близнаци, отиват на площада, търкат дървени клони и така се ражда новият огън. Той се прескача от всички за здраве и всеки отнася от него в дома си, за да го пази през цялата година.
"Култът към огъня и към слънцето е универсален. Където и да отидем, ще се срещнем с почитта и страха на хората към тях. Освен към огъня, в тези дни се почита и водата. Марина означава "морска". Неслучайно обичаите са свързани с лековитата вода и сега е времето всеки човек през тези три дни да отиде да се потопи в бликащ от земята минерален извор, за да е здрав през цялата година".
За това време са интересни и характерните любовни магии, седенките, мисълта за това как да бъде продължен родът. Момите са влачели след себе си стебла от тиква - дълги и провлачени, за да се влачат така и ергените след тях, както и след запалване на новия огън, в камината се е поставял мокър конец, за да съхнат така момците по девойките.
"Всичко, което нашите прадеди са правели, е носело дълбок смисъл и ние сме забравили едно знание, което е било естествено за тях. Българинът е суеверен човек - изпитва страх, но и в същото време боготвори природата. И е стигнал до извода, че ако реши да се бори с природата, битката му ще бъде загубена. Природата трябва да бъде омилостивена и ако не бъде, тя ще си отмъсти", заяви още Лора Христозова.
Интервюто - звуковия файл:
На 6 октомври, от 18.00 часа , в Регионален природонаучен музей – Пловдив , ще се състои представянето на фотографския албум „Sub Specie Lucis” или „ От гледна точка на светлината“ на писателката, журналистка и фотограф Зорница Гъркова /Гръмкова/. Тя е автор на сборниците с разкази „Пътят на мравките“ и „Те никога не казват“,..
Академичен фестивал „SOLI DEO GLORIA“ („Слава на Бога“), който е посветен на 340-ата годишнина от рождението на Й. С. Бах (1685 – 1750) се провежда през октомври в АМТИИ в Пловдив. Прояватa е продължение и надграждане на Международния конкурс „Йохан Себастиан Бах - „Sоli deo gloria“. Събитието се осъществява от факултет „Музикална..
Тази събота "Срещите" ви предлагат размисли върху изреченото през 1933 г от Николай Рьорих "Последната война сред хората ще бъде за истината". И забележете, тя ще бъде насочена срещу собственото ни невежество, агресия и раздразнение. На мен ми е трудно да се съглася с това твърдение, затова попитах проф. Дамян Попхристов, Илия Кожухаров, Мирослава..
Когато през 1895 година полякинята Мария Складовска се жени за французина Пиер Кюри, тя не само добавя фамилията му към своята, но вече има до себе си прекрасен съпруг, приятел и учен, с който може да дели и житейски, и научни радости и неволи. По онова време всички подозират, че на тази жена и предстоят велики дела, но никой все още не знае какви..
Празничният есенен брой №41 на Нула32 със заглавие „Работа като работа“ е вече факт. В него списанието коментира само себе си: занаята, съмненията, упорството да продължава да излиза без прекъсване вече цяла декада. В броя участват редовни автори и визуални артисти, с които редакцията си сътрудничи през годините, приятели и колеги от други..