"В календара думата "празник" се използва не така, както ние днес сме свикнали. Това са дните, в които хората са правели много неща, за да се предпазят - от природата, да измолят дъжд и т.н. Тези горещнинци - 15, 16 и 17 юли, са познати в чест на огъня. И неслучайно народният календар е свързан и с християнския. Това са дните, в които се почитат мъчениците Кирик и Юлита, Св. Атиноген и Св. Марина, загинали за христовата вяра". Това заяви главният уредник на РЕМ Лора Христозова.
По думите й, тези дни са свързани с много забрани за домашна работа, които хората трябва да спазват. Не се прави нищо на нивата, дори дотам не се ходи, не се пече, не се меси хляб. Нарушаването на забраните е свързано с пожарите, което в тези горещи дни е много актуално.
По време на горещниците земеделците успяват да си отпочинат от тежкия летен труд. По тях в в същото време в народните представи се гадае за това, какво ще бъде времето през най-лютите зимни месеци - януари, февруари и март.
"Смята се, че колкото по-силно пече слънцето през трите горещника, толкова повече няма да има сняг и зимни виелици през трите първи месеци от годината. Най-важното обаче е, че култът към огъня е много силен и когато се е строяла къща, нашите прабаби и прадядовци първо са правели огнището, което трябва да е на юг, на изток. Огънят се поддържа през цялата година и единственият ден, когато той се гаси, е на 15-ти юли. Тогава трябва да измолим да няма толкова много пожари, които да унищожат реколтата. Новият огън се пали на Св. Марина - на 17-ти юли".
Христозова уточни, че в нощта между 16-ти и 17-ти двама мъже, обикновено близнаци, отиват на площада, търкат дървени клони и така се ражда новият огън. Той се прескача от всички за здраве и всеки отнася от него в дома си, за да го пази през цялата година.
"Култът към огъня и към слънцето е универсален. Където и да отидем, ще се срещнем с почитта и страха на хората към тях. Освен към огъня, в тези дни се почита и водата. Марина означава "морска". Неслучайно обичаите са свързани с лековитата вода и сега е времето всеки човек през тези три дни да отиде да се потопи в бликащ от земята минерален извор, за да е здрав през цялата година".
За това време са интересни и характерните любовни магии, седенките, мисълта за това как да бъде продължен родът. Момите са влачели след себе си стебла от тиква - дълги и провлачени, за да се влачат така и ергените след тях, както и след запалване на новия огън, в камината се е поставял мокър конец, за да съхнат така момците по девойките.
"Всичко, което нашите прадеди са правели, е носело дълбок смисъл и ние сме забравили едно знание, което е било естествено за тях. Българинът е суеверен човек - изпитва страх, но и в същото време боготвори природата. И е стигнал до извода, че ако реши да се бори с природата, битката му ще бъде загубена. Природата трябва да бъде омилостивена и ако не бъде, тя ще си отмъсти", заяви още Лора Христозова.
Интервюто - звуковия файл:
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...
Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..