Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Няма подоходна политика, демографията го показва

„Увеличението на минималната работна заплата на 1077 лв. от 2025 г. ще подобри живота на една част от населението на страната ни, въпреки това тя е далеч от жизнения минимум.

Работодателите няма да успеят да задържат висококвалифицирани работници, ако техните доходи се изравнят с тези на нискоквалифицираните. Това също така показва, че и те са под линията на издръжка на живот, което не е нормално. Това коментира главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев след като вчера МС одобри увеличението на най-ниските възнаграждения.

Той добави, че няма как един висококвалифициран работник да взима 1100 лв., както и че страната ни продължава да е една от най-бедните страни по отношение на доходи и покупателна способност. Уточни още, че целта на една нормална и адекватна държава е да се намери начин, така че хората да живеят спокойно.

„Един от големите фактори, който показва, че ние не сме адекватни по отношение на тези политики е демографията – виждаме как населението намалява, миграцията, вкарат се работници от други страни като се мисли, че по този начин проблемът ще бъде решен. Вижда се обаче, че това не работи. Единствената система, която би могла да накара хората да останат тук са заплатите“, каза Кацарчев.

Отбеляза още, че все пак се надява системата да бъде реформирана и то по начин, по който изисква директивата за минимални работни заплати, така че да покрива нуждите за издръжка.

„Доходите са ниски, има леко нарастване на доходите, но все пак изоставаме спрямо стандарта преди ковид, тъй като цените продължават да растат, въпреки че инфлацията намалява. Цените са високи спрямо заплатите, т.е. ние не достигаме стандарта спрямо преди“, каза Кацарчев.

Според него във формулата за минималната заплата трябва да има елементи като производителност на труда, но подчерта, че тя не зависи от служителя, а от работодателя.

„Това е функция на работодателя, така че няма как да се прехвърля от болната на здравата глава проблема с производителността на труда“, добави синдикалистът. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28
Кольо Парамов

Страната трябва да излезе от сегашния "режим на пауза"

Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите.  Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..

публикувано на 07.02.25 в 10:56