Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков представи днес рейтинговата система на висшите училища в България.
От нея става ясно, че Медицинският университет в Пловдив губи лидерството при специалност "Медицина". Обучението там вече е на втора позиция след Медицински университет- София. Пловдивският медицински вуз събира 71 точки, или с 1 точка по-малко от МУ-София.
Отличните направления са:
- в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" - "Теория на изкуствата"
- в Университета по хранителни технологии - "Хранителни технологии"
- в Аграрния университет - две професионални направления – „Растениевъдство“ и „Растителна защита"
Пловдивският филиал на Техническия университет - София отново е безспорен първенец в 6 направления: „Електротехника и електроника“,„Енергетика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Машинно инженерство“, „Общо инженерство“, „Транспорт, корабоплаване и авиация“.
Данните показват, че над 85 % от завършилите магистърски програми след средно образование работят на позиции за висшисти. При завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70.
От настоящата година на платформата на Рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование, съобщи още министър Галин Цоков. По думите му това ще улесни, както висшите училища, така и работата на Националната агенция по оценяване и акредитация.
Проф. Цоков отчете и още няколко положителни тенденции, които се запазват и тази година. Безработицата при висшистите през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за магистърските програми след средно образование това равнище е едва около 1%.
Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г.
Средният облагаем доход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).
Тази година се наблюдава леко увеличение на общия брой на студентите - от 180 000 на 182 759. Трите професионални направления с много студенти са г. „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54.
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).
Новост в рейтинговата система е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение, които показват, че близо 37% от студентите са от семейства със средно образование.
Рейтинговата система сравнява 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Целта е да се подпомагат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
Рейтинговата система е достъпна в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bgДо 31 януари следващата година ще бъде завършен булевард „Александър Стамболийски“ в район „Южен“. Това заяви пловдивският кмет Костадин Димитров, който е провел срещи в МРРБ с изпълнителите на Южния обходен колектор. Подписан е и линеен график с конкретните дейности и срокове. Кръстовищата, които са ключови по проекта, ще бъдат направени през..
Започва изграждането на нова детска градина за шест групи на улица „Константин Геров“ 47 в район „Южен“. Кметът на Пловдив Костадин Димитров и неговият заместник Владимир Темелков дадоха старт на реализацията на проекта. Новото детско заведение, което ще е на два етажа, ще е за 150 деца на възраст от 3 до 6 години. Всяка една от шестте групи ще има..
Недопустимо е ледената пързалка на площад „Централен“ в Пловдив да възпрепятства достъпа до паметника на патриарх Кирил в Цар-Симеоновата градина. Това заяви общинският съветник доктор Борислав Матеев, който внесе сигнал питане до кмета Костадин Димитров. Матеев настоява да се изясни кои служители са разрешили да се ограничи достъпът до..
„Каритас България“ стартира ежегодната си кампания „Защото СМЕ ХОРА“, чрез която организацията има за цел да помогне в домашна среда на една от най-уязвимите групи в българското общество – възрастните хора. От 25 ноември 2024 г. до 31 януари 2025 г. кампанията ще набира средства чрез DMS CARITAS на номер 17 777, в името на едно по-уютно,..
УМБАЛ „Свети Георги“ и Районен център за трансфузионна хематология (РЦТХ) - Пловдив, организират доброволна кръводарителска кампания, в която служителите на лечебното заведение ще дарят своята кръв за нечий живот. Целта на кампанията е да се осигурят нужните количества кръв и кръвни съставки за нуждаещите се пациенти. Мотото на..