Има населени места с ВиК системи, които губят над 90% от водата. Може ли да бъде спряно „изчезването на водата по пътя“? Как да се пормени начина на разпределение на водния ресурс у нас?
В интервю за Радио Пловдив проф. Емил Гачев от секция "Води" в Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН беше категоричен, че всички проучвания показват, че на годишна база водният ресурс у нас е достатъчен за удовлетворяване на потребностите на хората, дори надвишава тяхното потребление. Основният проблем, сопред него, е в управлението на водите, с които разполагаме и как те се разпределят към потребителите, коментира проф. Гачев.
"От една страна загубата на вода у нас е основен проблем. Тези загуби у нас надвишават 60%, я някъде стигат дори над 80 – 90 процента. Ако увеличим ВиК инфраструктурата можем да удвоим това, което ползваме" подчерта професор Емил Гачев. Той посочи, че особено важно е да има по- добро разпределение на водите. "Климатът ни е променлив, имаме много валежни периоди и продължителни периоди на суша. Трябва да се помисли как валежните води да се съхраняват за периодите на суша, които стават все по- големи".
Според проф. Гачев проблемът с водите трябва да бъде поставен на европейско равнище, защото не сме само ние в това положение, а и цялато Средиземноморие. "Затова всички тези старни трябва да инициират искане за общо финансиране за справяне с този проблем".
Водният експерт заяви, че дори да има стратегия за ВиК сектора, то важно е дали и как се изпълнява тя. "Стратегиите не трябва да са само на книга, а да се изпълняват пректочески. Например след бедствие отговорността обикновено се размива и не става ясно кой е отговорен в крайна сметка. Т.е трябва ни по- добра организация за разпределение и управление на водите и контрол за нейното изпълнение".
Решението с безводието е комплексно. То се състои от взиманвето на множество мерки и от оптимизиране на управлението на водите, подчерта в заключение проф. Емил Гачев.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...