До момента именно заради граничния контрол преките и косвените загуби за страната ни са възлизали на над 1 милиард и 600 милиона годишно, обясни Арабаджиев.
Според него влизането по суша в Шенген ще доведе и до ползи за българските производители. Причината е, че тези, които изнасят стоки ще могат да стигат по-бързо до Западна Европа. Това пък ще доведе до по-ниска цена на продуктите, които купуват българите.
“Редица стоки у нас са 15% по-скъпи отколкото в Западна Европа, като една от причините беше неприемането ни в Шенген. Очакваме сега нашите цени да бъдат поне такива, каквито са в Западна Европа.
По отношение на контрола в Шенгенското пространство трябва да се отбележат няколко важни елемента. Заявката, която дава властта, е че кантарите няма да присъстват на граничния пункт. За нас това е от изключително значение, защото те бяха една от причините да има опашки.
Страната ни има една от най-модерните ТОЛ системи, която има възможност да мери в динамичен режим теглото на превозните средства. Все още обаче не знаем дали тя ще бъде използвана за проверка на теглото на тежкотоварните автомобили, или ще се обособяват места с кантари във вътрешността на страната. За да се направи организация за кантарите би трябвало те да отговарят на определени изисквания по отношение на площадката, на сертифициране на самите уреди.
Дори и да е с кантари, важното е, че те няма да присъстват на зоната на граничния пункт. От там насетне където и да бъдат позиционирани предполага, че е въпрос на избор на контролния орган да отдели едно, две, пет превозни средства и да ги претегли. Останалият трафик обаче ще продължава към граничния пункт и няма да се налага тези, които са зад спрените превозни средства да изчакват”, коментира Арабаджиев.
Добави още, че от транспортния бранш не са против проверката на база анализ риска. Напротив според тях е редно да се проверяват тези шофьори, които са рискови и правещите нарушения да бъдат санкционирани.
Сериозен проблем на страната ни според Арабаджиев обаче е инфраструктурата, особено в Северозападна България. Затова и вчера от транспортния бранш са изпратили писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството с настояване в най-кратки срокове да бъде пусната отсечката Мездра-Ботевград, за да може да се ползва като най-бързия и кратък маршрут. Към момента трафикът на камиони от София за Видин минава през Плевен и Долни Дъбник, което значително увеличава разстоянието и разходите за гориво.
“От години алармираме за инфраструктурни проблеми, но резултатите са малко видими, трудно се постигат. За всички е ясно, че пътищата в България не отговарят на съвременните изисквания, особено на тези, при които трябва да се движат тежкотоварните автомобили.
Притеснения нямам. За нас е важно всичко да е предвидимо. Затова до края на годината очакваме да проведем срещи с отговорните министерства и да ни кажат точно по какъв начин ще се извършва контролът, какво ще се случва по границите”, отбеляза Арабаджиев.
Изминаващата си 2024 г. определи като тежка за транспорта, но все пак по-добра от предходната 2023 г.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Дъжд
Превалявания