Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват готови технологии, които вече са изпитани от западните ни партньори.
"Когато става въпрос за иновация, се има предвид нещо, което до момента не е правено и то е рисково. Бизнесът в България не е особено рисков и не обича да рискува. Но все пак внедряването на нови изследвания е необходимо, но тъй като носи определен риск, възвръщаемостта идва след години. За да се поеме такъв риск, съответната компания трябва да е с много голям мащаб. Вероятно има такива компании в България, но не са кой знае колко", коментира проф. Петров.
В областта на биогоривата, за да се получи чрез микробен метаболизъм или ферментация някакъв алкохол и той да може да се използва за гориво, той трябва да се получи в доста сериозно количество, за да може цената му да е конкуретоспособна. Голяма част от тази цена се определя от субстрата, който се използва, обясни химикът.
"В случая, ако се използва лигноцелулозен субстрат, себестойността ще е доста ниска, но все още тези изследвания са на ниво лаборатория, тъй като засега няма технология, която да е рентабилна и да е на базата на лигноцелулозни материали. Причината е в това, че въглеродът, който е заключен в лигноцелулозата, на практика има опорна функция, а няма функцията на депо за въглерод. Т.е. ензимите, които съществуват естествено в този свят - целулазите, са доста слаби ензими. И конверсията на тези субстрати - лигноцелулозните е изключително трудна. Тя е свързана с етапи на предварителна обработка, които са изключително скъпи, така че към момента това все още е един лабораторен феномен", посочи той.
Според него биогоривата не са предпочитани, тъй като всеки от тези алкохоли има определен недостатък. Етанолът има доста ниска температура на изпаряване и това го прави доста неудобен за употреба в сегашните двигатели без модификации. Най-доброто гориво е бутанолът, но там проблемът е, че в клетките той се получава в доста ниски количества, тъй като е изключително токсичен за продуциращите го клетки. 2,3-Бутандиолът също е възможност, но той притежава две хидроксилни групи и затова не е чак толкова добро гориво. Така че всеки от тези продукти има своите недостатъци.
"Със сигурност най-доброто гориво е бутанолът, но той все още се получава в количества микробно, които не могат да комерсиализират процеса", допълни проф. Петров.
По думите му електромобилите в определен смисъл са зелен транспорт, но това ще стане ясно след години, когато тези батерии започнат да се изхвърлят.
Според директора на Института по инженерна химия към БАН ролята на държавата за използване на възможностите на учените при внедряване на иновации би била като един медиатор. Но интересът трябва да идва от бизнеса, а не от държавата или учените.
"Ние сме имали няколко договора с големи български компании и винаги интересът е бил от тях – те искат определен продукт, който ние можем да им предоставим", коментира проф. Петров.
По думите му възможно е да има и липса на доверие от страна на бизнеса. През последните години се наблюдава голямо увеличение на младите хора в науката, които могат да бъдат обучени да правят разработки, които да се прилагат в бизнеса.
Чуйте повече в звуковия файл.
Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..
В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни. Според Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..
Общественици, юристи, психолози, икономисти и инженери обединиха усилия в помощ на хора, изпаднали в беда. Това, което ги обединява е създаденият от тях Кризисен център в район Северен. Помощ в него могат да потърсят хора, които имат нужда от финансова или правна консултация, но също така и от психологическа подкрепа. Инициатор за..