Иконографията на Рождество Христово

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• С иконографа Елена Дигбоюшка разговаря Яница Марова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече фигури, а други са по-семпли с основните фигури, които показват Рождеството.

Класическата композиция на сцената е пещера, която се намира в центъра, а в нейната основа е малкият Христос, обвит в пелени. Най-близо до него са волът и оселът (магарето).

„Божията майка винаги се изобразява доста по-едра от останалите присъстващи фигури в сцената. Намира се съвсем близо до малкия Христос, но е извън тази пещера. Тя е въплъщение на най-високата благодарност, която човек дава на твореца. Над тях са ангелите, които прославят и извисяват раждането на Божия син. Това е невероятен момент за цялото човечество. Чудото, което човечеството е чакало, за да може да започне нов, мирен спокоен живот”, обясни Елена Дигбоюшка.

На сцената, от едната страна, са изобразени овчарите, а от другата -  групата на мъдреците, които са водени от Витлеемската звезда. „Мъдреците се изобразяват или яздещи коне, или носещи даров“, уточнява Дигбоюшка.

Обясни още, че над пещерата в нейната среда лъчът светлина, които огрява младенеца, е символ на светлината, която възвисява живия Бог, който се е родил. Важна част от сцената е и Йосиф. Той обаче е отделен от групата, явява се само като свидетел.

„Има  и икони, които в долния край имат изобразени жени, които къпят младенеца. Това обаче са две сцени в една икона“, коментира Дигбоюшка.

Според нея смисълът на Рождество Христово и на вярата се проявява в най-голямата любов към човечеството. Затова и тя призова хората да се обичат, да бъдат добри и признателни към Бога за всичките му благословии и щедрости.

„Църквата наистина православя Христос за неговата непонятна за нас жертва, която той направи. Ако следваме неговия пример на доброта, на прошка към приятели и врагове, смятам, че ще живеем един по-спокоен и по-добър живот. Вярвам, че любовта е заразна и само по този начин можем хората да бъдем спасени от всички грехове, които ни заобикалят.

Изгубвайки вярата ние губим основата, върху която стоим.

Смятам, че е задължително православната просвета да бъде от най-ранна възраст, още от ученическите години. Мисля, че тези деца, които са закърмени с вярата в Христос са стойностни за нашето общество и укрепват вярата си с всеки изминал ден.

Влизайки в Божия храм - пречистваме нашата душа.

За съжаление, младите изкривяват смисъла на Рождество Христово, но те го правят от незнание. Във вярата ни имаме голяма дупка, която е време да започнем да запълваме“, коментира Дигбоюшка.

Коледа тя ще посрещне както повелява традицията – отново семейно с майка си, децата си и внуците си.

Обяснява, че иконописта е трудна и внимателна дейност.

„Трябва да си смирен, когато рисуваш икона и да си добре запознат с житието на светеца, който изобразяваш“, отбелязва Дигбоюшка.

В момента работи по икона на Св. Патриарх Евтимий Търновски за църквата в село Искрец „Успение на Пресвета Богородица“.

Обича да изографисва иконата на Св. Мина, защото е закрилник на семейството, но и защото процесът на рисуване на този светец винаги й носи спокойствие.