Така политологът и изборен експерт Даниел Стефанов коментира промените в изборния кодекс, които НС прие на първо четене.
Според него по-приложими у нас са преброителните центрове отколкото броенето с оптични машини, тъй като опитът на страната ни при прилагане на технологиите води до негативни последици. Освен това въвеждането на скенери ще изиска повече време, между 10 месеца и година, с което не е ясно дали разполагаме заради политическата криза.
Стефанов отбеляза още, че преброителни центрове се използват в много държави по света, но за да избегнем проблеми с тях трябва добре да бъде обмислено колко центъра са необходими, каква трябва да бъде тяхната големина, с колко души и колко бюлетини биха могли да преброят те.
„Създаването на такива центрове означава, че СИК опакова урната без да я отваря, брои неизползваните бюлетини, подписва се и всичко това се транспортира към преброителния център.
Там тази урна трябва да се отвори и да има няколко различни броенета. Едното да отчете броя на бюлетините, а другото да разпредели партийните предпочитания. Тук трябва да е ясно кои прави първото броен, как го прави.
Важно е и кои ще бъдат хората, които броят – дали ще са предложени от политическите партии, или ще са специално обучени държавни служители“, каза Стефанов.
Отбеляза обаче, че преброителните центрове би трябвало да намалят големият брой грешки, които правят сиковете. Доводите му са, че те няма да са работили 12 часа преди да започнат броенето, както и че общественият фокус върху тях ще е по-голям. Освен това смята, че по-качествено могат да бъдат обучени 100 – 150 души за преброителните центрове, отколкото 80-90 000 представители на СИК.
„За съставянето на правителство е важно какво ще покаже проверката на КС за гласовете на над 2000 секции, която трябва да приключи утре.
Когато броиш милиони гласове, грешка от 30 гласа може да бъде допусната, така че смятам, че Величие по-скоро ще премине 4% бариера и ще има разместване на местата в парламента.
Това ще означава, че всички парламентарни групи ще намалеят с по мандат или два. Това ще направи една идея по-трудно създаването на мнозинство“, каза Стефанов.
Въпреки това отбеляза, че за разлика от предишни преговори сегашните текат много по-тихо, опитите за поставяне на червени линии са по-малко, а партньорите, които участват в преговорите са повече.
„Аз като гражданин вече съм на позицията, че България има нужда от редовно правителство без значение какво мнозинство стои зад него. Това е много крайна позиция, но изоставането на страната ни по всички линии е много сериозно, а и липсата на стратегически поглед върху нещата е толкова осезаема, че България има нужда от редовен кабинет“, каза Стефанов.
По думите му ако подходът при преговорите продължи да е по-мек и без голяма публичност е възможно да се сформира кабинет.
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...
Световната политика и очакването да се сложи край на войната в Украйна, коментира в програма "Точно днес" след срещата Тръмп-Зеленски на геополитика и университетски преподавател проф. Марин Русев . Според него, ако в Аляска се е наблюдавало нещо, като разузнаване, във Вашингтон ситуацията е заприличала бутафорна журналистическа пресконференция,..
В програма "Точно днес" разказваме за Емпорион Пистирос , и за новите археологическите проучвания на селището, което е датирано от начало на V-IV век пр. Хр. и продължило да съществува до VI век. Доц. д-р Емил Нанков от НАИМ на БАН ръководи за поредна година разкопките до град Ветрен, област Пазарджик. Доц. Нанков съобщи, че са открили интересна..
Институтът за пазарна икономика предупреди в свое изследване, че близо половината от учениците от професионалните гимназии у нас изучават специалности без търсене на пазара. Повече за анализа и фактите, които могат да бъдат полезни на учители и родители научаваме от старши експерта от ИПИ Зорница Славова . Изследването анализира доколко..