Той обясни, че за да се съгласят хората интересите им да бъдат пренебрегнати трябва да има надежда, срок. По думите му обаче такова неща няма, нито пък се забелязва тенденция за икономическо развитие.
Според Загоров кризата с чуждестранните инвеститори у нас ще продължи и през 2025 г., тъй като те намират добра среда в страните извън Европа.
„Случващото се в българската действителност не е изолирано само за нас, но и за много други европейски държави.
Бяха обещани инвестиции, които не дойдоха. Това означава, че тенденцията явно не е обърната и ще продължи и през 2025 - или оттегляне, или ограничаване, или много слаб инвеститорски интерес. Нито едно от трите неща не е хубаво за нас“, коментира Загоров.
Обясни още, че процесите у нас са такива, че работниците се насочват там, където има повече БВП.
Даде пример с Пловдив, за да онагледи вътрешната миграция на пазара на труда. По думите му голяма част от добрите и доказани мениджъри от Стара Загора са били изсмукани от икономиката на Пловдив. Подобна е и ситуацията с живеещите в Хасково. Стара Загора пък изсмуква Сливен и Ямбол.
По думите на Загоров при пълна либерализация на тока има опасност около 2 милиона и половина българи да бъдат засегнати и да станат енергийно бедни. Затова от синдикат „Подкрепа“ продължават с настояването си за отлагане либерализацията на пазара на тока за битовите потребители. Синдикалистът отбеляза, че към момента има разбиране сред политическите сили по темата.
„Регулацията на пазарите на естествените монополи - вода, ток, съобщения - трябва да съществува. Ако при битовите потребители се постигне либерализация трябва да е с компенсация, но на енергийно бедните домакинства.
Трябва да се определи кои са енергийно бедните, коя група ще се компенсира, с колко, по какъв начин ще стигат компенсациите до хората, по какъв начин ще се отчита дали има консумация, каква е“, обясни Загоров.
Обучението по религия в училище също се оказа тема за горещи спорове. От едната страна са застъпниците на светския характер на образованието, които са против сегашното избираемо обучение в материята да стане задължителен предмет. Опонентите им смятат, че запознаването на децата с основите на вярата ще бъде изцяло в тяхна полза и няма да е за сметка..
Деветото издание на инициативата " Аз мога да строя " се проведе в Пловдив. В него участваха 15 отбора от професионалните гимназии по строителство, архитектура, геодезия, пътно и водно строителство от 10 града на страната. Това е състезание, което се прави по инициатива на Пламен Иванов и е подкрепено от на Камара на строителите в България,..
Епизодът „Вода“ от поредицата „Елементи в криза“ изследва парадокса на водните ресурси в България, като се фокусира върху град Пловдив. Фокусът е върху ефективността на системата за сметосъбиране, сортиране, депониране и рециклиранае, както и въздействието на нерегламентираните сметища и замърсяването на въздуха. Също така, обсъждаме въпроси,..
Организаторите на фестивала за хаус музика Lost in Hill и доброволци ще почистят пловдивския хълм Бунарджика на 27-ми април. Инициативата започва в 11:00 часа сутринта на входа на Летен театър Бунарджика. Целта е да се подготви територията за предстоящия пролетно-летен сезон за гражданите на Пловдив и гостите на града. "Ние едва сега започваме с..
Въвеждането на дисцплината „Философия на медицината“ в обучението на студентите медици на Медицински университет-Пловдив бе обсъдено по време на първия по рода си в страната дискусионен форум на тема „Общество-философия-медицина“. Той се организира от Департамента за езиково и специализирано обучение към Медицински университет - Пловдив...