Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

3 години обучение на медицински сестри ще ни върне в миналия век

На среща на министъра на образованието и ректорите на ВУЗ бе лансирана идеята да се намали срока на обучение на медицинските сестри от 4 на 3 години. Целта е е по- бързо да се запълни дефицита от кадри в лечебните заведения. Браншовите организации вече възразиха срещу предложението. Какво мисли академичната общност попитахме проф. Биянка Торньова, заместник-декан по научно-изследователската дейност на факултета по Обществено здраве в МУ Пловдив. Проф. Торньова е и председател на Държавната изпитна комисия към МЗ за признаване  на специалност медицинска педагокика.

Обучението на медицинските сестри се подчинява на Европейските директиви за висше образование, които имат изисквания за хорариум, етапи и срок на обучението.

Непрекъснато говорим за качества на обучението, а това се постига с разширяване на компетенциите. По- кратък срок на обучение ще се отрази върху качеството на подготовката и качеството на грижите за пациентите след това, каза проф. Торньова. 

Не приемам намаляването на срока за адекватана мярка на фона на все по- големите изисквания към квалификацията, котано вече говорим за теле медицина, високи технологии и дори изкуствен интелект, категорична е тя. 

Това сериозно ще повлияе на мотивацията на студентите, ще ощети и практичестото обучение, за което също има изискване за срок от 1 година. Освен това промяната ще повлияе върхи образователната степен, с която се дипломират медицинските сестри, което пък е в пряка връзка с евентуалната им реализация в чужбина. 

Спорно и дали ще се изпълни целта за повече сестри в по- кратък срок, скептична е проф. Торньова. Механично не бива да се подхожда и не бива да се отнемат вече завоювани права.

Трябва да се реши комплексно проблемът и в това отношение много важна е ролята на работотдателите и на обществото. 

Качеството изисква сестрите да имат повече компетенции, а не да се орязва обучението им. Ако се приеме такава мярка, това ще ни върне в миналия век, каза проф. Биянка Торньова.

Цялото интервю е в прикачения звуков файл.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Емил Кабаиванов

Без завод за барут военната ни промишленост няма бъдеще

Заводът за барут и боеприпаси, за който германското дружество Райнметал и ВМЗ-Сопот сключиха споразумение, ще бъде изграден върху имот от 518 декара край карловското село Кърнаре. Затова на заседание на Общински съвет Карлово в четвъртък ще се разгледа заявлението на изпълнителният директор на ВМЗ Иван Гецов за промяна на предназначението на..

публикувано на 28.10.25 в 16:52

В България липсва контрол на качеството на водата от ТЕЦ

В топлата вода в Пловдив, Плевен и София има опасни бактерии, зарази и недостатъчно хлор. Това сочи изследване на „Активни потребители”, откъдето предупреждават, че при занижена имунна система ползването на заразена създава рискове за здравето.  Д-р Сергей Иванов от „Активни потребители” е молекулярен биолог и вирусолог. Той обясни, че пробите са взети..

публикувано на 28.10.25 в 15:48

Проектът "Перимед- 2 " е път от науката до практиката в лечението

По-бърз и евтин метод за откриване на мутации на PIK3CA ген при карцином на млечна жлеза при жените са разработили учени от Медицински университет-Пловдив.  Иновацията в областта на персонализираната медицина бе представена по време на информационно събитие по проект ПЕРИМЕД-2, по който работят учени от МУ-Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски“ и..

публикувано на 28.10.25 в 12:25

Отчитат ръст на респираторните инфекции с близо 20% за месец

Увеличават се случаите на остри респираторни заболявания през последния месец. Повишението е с между 10 и 20 %. Това заяви в интервю за Радио Пловдив доктор Костадин Сотиров. Най-много болни има сред децата в предучилищна възраст, а също и възрастните хора, заради хроничните им заболявания, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари..

публикувано на 28.10.25 в 10:55
Красен Станчев

Риск от свръхдефицит в първия евробюджет

Какви са предизвикателства пред проекта на първия евробюджет на страната? Колко постна ще се окаже пицата?  Според икономическия анализатор Красен Станчев, ако за тази година дефицитът в бюджета е 3%, както е по законите и правилата на Европейския съюз (ЕС) и еврозоната, то за следващата има огромен риск за свръхдефицит, който ще бъде следен от..

публикувано на 28.10.25 в 10:27