Вместо да бъде използвано швейцарското правило, ръстът ще се изчислява като сбор от 20% от нарастването на осигурителния доход и 80% от инфлацията за 2024, която не беше много голяма. Така увеличението ще е с около 5%. За сравнение при швейцарското правило се взимат предвид 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от инфлацията. Тогава ръстът щеше да с 8-9%.
Според него именно от дебатите за социалните плащания ще зависи дали шансовете да влезем в еврозоната от януари 2026 г. са реалистични. По думите му към момента ситуацията е 50 на 50 и зависи от това какво ще приоритизират народните представители - доходи на пенсионери, на определени групи от обществото или изпълнение на този критерий.
„Има политически сили, които са заявили, че не искат това орязване на индексацията при пенсионерите и може да се окаже, че този дефицит ще набъбне по време на работа на депутатите.
Ако бюджетът се запази така е напълно реалистично да влезем в еврозоната догодина. На този етап не сме по-близо отколкото бяхме преди няколко месеца, т.е. въпросът остава отворен, затова и прогнозата ми е по-консервативна.
Друго важно, което трябва да се види, за да разберем ще можем ли да приемем еврото е къде ще бъде начислен дефицитът от 4 млрд. лв. от миналата година.
Ако тези 4 млрд. лв. бъдат начислени в дефицита за 2024 г., няма да изпълним критериите за влизане в еврозоната.
Ако е за 2025 ми е интересно къде са средствата – това означава, че трябва да видим по-висока приходна част“, обясни икономистът.
Стоян Панчев добави, че освен това ЕК ще трябва да даде становище дали средствата са правилно отчетени, дали става дума за форма на манипулация.
Според него оставане на върнатото ДДС от 20% за ресторантьори и хляба ще е неприятна мярка за по-малките фирми, за предприемачите, които сега започват да работят.
Добави още, че след резкия скок на цените на хляба през януари не очаква да има ново увеличение.
Стоян Панчев коментира още, че не може да прецени дали бойкотът на цените на храните в магазините ще бъде успешен, тъй като не са му ясни точните цели.
Категоричен е, че изкуствено натискане на цените надолу от държавата ще доведат държавата ни до ситуацията, в която е Хърватия.
„Когато натискаш надолу цените, те рано или късно се връщат и то по-високи“, обясни Панчев
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...