Вместо да бъде използвано швейцарското правило, ръстът ще се изчислява като сбор от 20% от нарастването на осигурителния доход и 80% от инфлацията за 2024, която не беше много голяма. Така увеличението ще е с около 5%. За сравнение при швейцарското правило се взимат предвид 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от инфлацията. Тогава ръстът щеше да с 8-9%.
Според него именно от дебатите за социалните плащания ще зависи дали шансовете да влезем в еврозоната от януари 2026 г. са реалистични. По думите му към момента ситуацията е 50 на 50 и зависи от това какво ще приоритизират народните представители - доходи на пенсионери, на определени групи от обществото или изпълнение на този критерий.
„Има политически сили, които са заявили, че не искат това орязване на индексацията при пенсионерите и може да се окаже, че този дефицит ще набъбне по време на работа на депутатите.
Ако бюджетът се запази така е напълно реалистично да влезем в еврозоната догодина. На този етап не сме по-близо отколкото бяхме преди няколко месеца, т.е. въпросът остава отворен, затова и прогнозата ми е по-консервативна.
Друго важно, което трябва да се види, за да разберем ще можем ли да приемем еврото е къде ще бъде начислен дефицитът от 4 млрд. лв. от миналата година.
Ако тези 4 млрд. лв. бъдат начислени в дефицита за 2024 г., няма да изпълним критериите за влизане в еврозоната.
Ако е за 2025 ми е интересно къде са средствата – това означава, че трябва да видим по-висока приходна част“, обясни икономистът.
Стоян Панчев добави, че освен това ЕК ще трябва да даде становище дали средствата са правилно отчетени, дали става дума за форма на манипулация.
Според него оставане на върнатото ДДС от 20% за ресторантьори и хляба ще е неприятна мярка за по-малките фирми, за предприемачите, които сега започват да работят.
Добави още, че след резкия скок на цените на хляба през януари не очаква да има ново увеличение.
Стоян Панчев коментира още, че не може да прецени дали бойкотът на цените на храните в магазините ще бъде успешен, тъй като не са му ясни точните цели.
Категоричен е, че изкуствено натискане на цените надолу от държавата ще доведат държавата ни до ситуацията, в която е Хърватия.
„Когато натискаш надолу цените, те рано или късно се връщат и то по-високи“, обясни Панчев
„Мога да кажа с една дума-разочарование“. Така Наталия Елис, председател на фондация, която подкрепя украинските бежанци у нас, коментира критиките на американския президент Доналд Тръмп към украинския държавен глава Володимир Зеленски. По думите и е имало наистина сериозни очаквания, и от украинска страна, и от страна на ЕС, за..
Темата за високите цени на хранителните продукти е сред водещите за посетители и изложители и на агрофрума, чиито домакин е Пловдив. Трите изложби АГРА, Винария и Фудтех събират на едно място над 620 компании от 25 държави. В днешния, втори ден на бойкот на големите търговски вериги, търсим мнения и коментари на български производители за..
Държавата да създаде условия за провеждане на повече фермерски пазари, където земеделските производители да могат да продават продукцията си директно на потребителя. Това от една стана ще доведе до засилена конкуренция и от друга ще намали зависимостта от големите хранителни вериги. Това е позицията на Български фермерски съюз, който изпрати писмо..
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Разкъсана облачност
Предимно облачно