Планираният в бюджета 3-процентен дефицит е под въпрос

Вулджев изтъкна, че дефицитът е концентриран най-вече в разходната част на бюджета, защото в последните години държавата има добри данъчни постъпления, но разходите растат извън контрол. По думите му бюджетът, предложен от редовното правителство е много сходен с този, предложен от служебния кабинет "Главчев". 

"Разликите са съвсем козметични, а ако има по-съществени разлики те будят съмнение. Например новото правителство очаква приходите от ДДС да се покачат с една трета, отколкото миналата година. Това би било исторически растеж, който не знам как може да бъде обоснован и самите те не дават обосновка откъде ще дойдат тези пари. При това огромно увеличение от 6 милиарда лева, което се планира, остават едни 4 милиарда повишени приходи от ДДС, които по никакъв начин нито прогнозираният икономически растеж, нито мерките на правителството, могат да обяснят как ще дойдат. Това не е обяснено и ако остане така, крие риск, като там се притеснявам от неизпълнение", коментира икономистът. 

Според него при такава  голяма сума, дори и малко неизпълнение от 1-2 милиарда в тази категория би довело до това дефицитът да е над 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). По думите му това ще доведе до голям проблем при приемането ни в еврозоната. 

Вулджев посочи, че през последните години се неглижира трупането на структурни дефицити в бюджета, като се правят цит.: "счетоводни еквилибристики и стъкмистики, за да се пренесе дефицитът в бюджета за следващата година". Според икономиста това се прави през последните години от 2022 насам. Той даде пример, с третото тримесечие на миналата година, когато последните данни, публикувани от Евростат за дефицита показват, че България има най-голям бюджетен дефицит в целия Европейския съюз (ЕС). 

"Когато дори в едно тримесечие имаш най-големия дефицит в целия ЕС, очевидно имаш някакъв проблем с бюджета. И за съжаление според мен тоя проблем не се адресира адекватно. Парите за заплати и доходи, не са толкова много, колкото си мислим, в момента трябва да се осъзнава, че тези пари идват изцяло в дълг. Самото правителство прогнозира до 2028 година съотношението на държавен дълг с ДДС да се вдигне с 10% - от 25% на 35%. Така че хората трябва да са наясно, че всяко повишение на заплати в публичния сектор се прави със заеми, които някой ще трябва да плаща", подчерта Вулджев. И добави, че е скептичен за 3-процентния дефицит, планиран в Бюджет 2025. 

По отношение на вчерашния бойкот икономистът смята, че е нормално той да не е бил толкова масово спазван, колкото първия, защото е трудно да се поддържа в дългосрочен план такава потребителска кампания. По думите му обаче първият бойкот е дал много ясен знак на хранителните вериги. Според него е добре българинът да има по-активна потребителска култура. 

Георги Вулджев посочи, че в България вече има градове, в които стандартът е централноевропейски, но припомни, че по-голямата част от страната все още не е на това ниво и инфлацията, която потребителите виждат, се усеща много остро. 

"Според мен тук има структурен проблем на пазара. КЗК през годините е правила проверки, и засега не е установено някакво картелно споразумение. Но има и други структурни проблеми през годините от страна на производителите, които се оплакват, че са в по-уязвима преговорна позиция спрямо големите търговски вериги и това трябва да се анализира по-подробно от повечето  институции. В парламента трябва да помислят как този структурен проблем може да бъде решен", коментира икономистът.