Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бюджетът е напрегнат, не чухме дебати за политики и реформи

Христина Христова
Снимка: БГНЕС

Какви са социалните измерения на бюджет 2025 и има ли риск за пенсионната ни система? Според бившия социален министър Христина Христова не можем съвсем да сме спокойни, въпреки че вече имаме процедура за бюджета, който е внесен от редовно правителство. Тя изрази надежда, че бюджетът ще бъде приет в посочения срок - 30 март. 

Според Христова тазгодишната финансова рамка е много напрегната, а акцентът ѝ е върху параметрите, които трябва да се изпълнят, за да влезе България в еврозоната. "Акцентирайки върху тези параметри, особено 3-процентният бюджетен дефицит и параметрите на инфлацията, почти не чухме дебати за политики и реформи", коментира тя. 

Христова посочи, че от няколко дни има известно усложняване на политическата ситуация заради състоянието на мнозинството, което спадна до 121 човека. 

"Това е много напрегнато мнозинство, защото винаги може да се наложи отсъствие на някого, така че има известни рискове. Но мисля, че трябва да се проявява отговорност – политическа, държавна и обществена, пред партийните интереси, когато искаме да изпъкнем с популистки искания. През последните години всеки следващ бюджет на държавата е все по-напрегнат заради популистките политически решения, които изискват големи финансови разходи, като например в пенсионната система", подчерта бившият социален министър. Тя изтъкна, че се е стигнало до сериозно увеличаване на разходите, а взетите решения не са били базирани на принципите на пенсионната система, особено на най-важния – за приноса на човек. 

Христова припомни, че няколко пъти беше повишавана само минималната пенсия, която вече се е доближила до размера на средната, независимо, че човекът не е имал осигурителен принос. 

"Мисля, че от няколко години можем да говорим за риск за финансовата устойчивост на пенсионната система в България, защото във връзка с тези увеличаващи се разходи, няма нещо, което да е направена в приходната част. А разходите се увеличават поради обективни причини - все повече намалява населението в работоспособна възраст, т.е. по-малко хора внасят осигурителни вноски и равнището на доходите не е особено високо, въпреки че се увеличава. И второ, това са популистките политически решения. Така стигнахме до положение, в което през тази година са ни необходими 24 млрд. лв. за пенсии, като от осигурителните вноски можем да съберем само 12 млрд. и другото трябва да се субсидира от държавния бюджет. Това са 12 млрд., които могат да се използват за образование, здравеопазване, култура и инфраструктура, спорт и т.н. Действително това е много сериозен проблем и върви към противоречие между старото и младото поколение", коментира бившият социален министър.

По думите ѝ за втората година на майчинството има големи дебати, защото България е с най-дълъг отпуск по майчинство. Но през втората година този отпуск не е задължителен и е според личната ситуация на майката и здравословното състояние на детето. Христова припомни, че първоначално размерът на обезщетението за майчинство през втората година е било обвързано с минималната работна заплата, но впоследствие това се е променило и в момента остава 780 лв., въпреки че минималната заплата вече е 1077 лв.

"Или политиците, ако искат, да обсъдят този въпрос и да намерят воля, кураж и аргументи да премахнат този отпуск и обезщетение, или да дават обезщетение на майките, равно на минималната заплата", призова тя.

Христина Христова приветства идеята децата до 7-годишна възраст да получават безплатни лекарства, но е скептична за създаването на държавни магазини за стоки от първа необходимост и главно хранителни стоки. 

"Нека видим каква е концепцията, как ще става това, кой ще снабдява, кой ще определя цените, как ще се издържат тези търговски структури, дали ще могат да се самоиздържат, държавата ще ги дотира ли или, макар и държавни, ще са търговски структури? Не съм оптимист за този начин за подкрепа  на потребителните възможности на хората", подчерта бившият социален министър. 

По публикацията работи: Даниела Добрева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Д-р Костадин Сотиров

Училищните медици вече ще имат достъп до здравните данни

Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще  подпомогне процеса на ваксинационния обхват?  Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив  д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..

публикувано на 20.08.25 в 10:26

Срещата между Зеленски и Путин едва ли ще се случи скоро

Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...

публикувано на 20.08.25 в 09:48
Проф. Марин Русев

Тръмп демонстрира търсене на нова архитектура за сигурност

Световната политика и очакването да се сложи край на войната в Украйна, коментира в програма "Точно днес" след срещата Тръмп-Зеленски на геополитика и университетски преподавател  проф. Марин Русев . Според него, ако в Аляска се е наблюдавало нещо, като разузнаване,  във Вашингтон ситуацията е заприличала бутафорна журналистическа пресконференция,..

публикувано на 19.08.25 в 11:31

Кана с печат от V век пр. Хр. откриха на Емпорион Пистирос

В програма "Точно днес"  разказваме за Емпорион Пистирос , и за новите археологическите проучвания на селището, което е датирано от начало на V-IV век пр. Хр. и продължило да съществува до VI век.  Доц. д-р Емил Нанков  от НАИМ на БАН ръководи за поредна година разкопките до град Ветрен, област Пазарджик.  Доц. Нанков съобщи, че са открили интересна..

публикувано на 19.08.25 в 09:38
Зорница Славова

Важно е да се върви към повече дуалното обучение в училище

Институтът за пазарна икономика предупреди в свое изследване, че близо половината от учениците от професионалните гимназии у нас изучават специалности без търсене на пазара. Повече за анализа и фактите, които могат да бъдат полезни на учители и родители научаваме от старши експерта от ИПИ  Зорница Славова . Изследването анализира доколко..

публикувано на 19.08.25 в 09:00