Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Да заОбичаш Хашимото“ – историята на една трансформация

| обновено на 17.03.25 в 14:46 | Интервю
4
Лидия Петкова
Снимка: Влади Балевски

Лидия Петкова е ментор, лидер и създател на програми за себеразвитие, повече от 10 години. Автор е на едноименната менторска програма „Да заОбичаш Себе си“, както и автор на първата книга „Да заОбичаш Хашимото“, в която споделя личния си опит и борба с Хашимото, както и практически съвети за излекуване.

Първата ѝ книга „Да заОбичаш Себе си“, описва процеса на нейното пътуване и връщане към самата нея, но тя също има връзка с Хашимото.

Книгата „Да заОбичаш Хашимото“ е новата – стара книга. Аз отдавна я имам тази книга. Не съм я издала досега, защото някак не беше наболял много този въпрос. Сега виждам истинска нужда от книгата и затова реших да я издам, чак сега. Иначе, моят път, моята лична история с Хашимото, стартира още преди 10 години.

Нестандартно е и името на моята менторска програма „Да заОбичаш Хашимото“, защото последното нещо, което иска да направи човек е да си обича болестта, но точно в тази заигравка на думите е идеята на цялата програма и на цялата книга.

Какво се случва, когато чуеш, че имаш Хашимото, някакво автоимунно заболяване, някакъв проблем с щитовидната жлеза? Кои са първите пет неща, които хората се втурват да правят? Първото нещо, за което се хващат е промяната в начина на хранене, изследвания за липси, започват да пият хранителни добавки. Прочели нещо, някой казал нещо, в някоя книга пише...Започват да успокояват някакви хронични възпаления в тялото. Започват да изключват, малко по малко, някои храни, като глутен и млечни, да кажем и евентуално някои започват да тренират. Включват някакъв вид йога, например в ежедневието си, но това е.

Няма никаква работа с емоциите и психиката. Всъщност, аз защо казвам, че е провокативно името и на програмата, и на книгата? Моят основен фокус и в двете не са храненето и движението. Те са част от програмата и от книгата, но това са неща, за които всички пишат, всички ментори, гурута могат да кажат, да се намери информация навсякъде. Фокусът и различното при мен е, че аз си зададох едни други пет важни въпроса. И останах достатъчно дълго в това състояние, за да мога чуя отговорите. 

Единият въпрос беше : „Защо аз самата се боря със себе си, на вътрешно ниво? Каква е тази борба? С какво?“. Тук говорим за автоагресия. Всъщност, автоимунните заболявания са свързани с автоагресия, която ние имаме много, много отдавна. Просто не сме обърнали внимание на знаците, не сме обърнали внимание на онова, което се случва в тялото ни. Последната фаза на болестта е изразяването ѝ на физическо ниво. Много преди това, години преди това, тя е присъствала в нашето емоционално поле само, че под друга форма.

Другият въпрос беше: „Има ли токсични хора и ситуации в живота ми? Мога ли и искам ли да ги отстраня? Мога ли да си поставя здравословни граници“. Тук влизаме в една друга моя любима тема – people-pleasing или да искаш да се харесаш на всички. Да не можеш да си поставиш здравословни граници, да не искаш, защото искаш да се харесаш на всички.

Един много уважаван от мен човек, д-р Габор Мате, който говори много не само за имунните процеси в тялото, но и за рак и другите сериозни заболявания, зависимости, той казва, че има четири общи черти на жените с Хашимото : Първата е, че всички те имат склонност да поставят емоционалните нужди на всички други около тях, пред своите собствени. Това е точно този people-pleasing. Втората черта е, че тези жени имат склонност, по-скоро, да се идентифицират с отговорностите и ролята си в живота повече, отколкото със собствените си нужди. Третото е, че те винаги изглеждат прекалено мили, което означава, че те имат в себе си потиснат здравословен гняв. Д-р Мате много говори и за този потиснат здравословен гняв. Изтъква го като причина за болесни като рак и други по-сериозни заболявания, защото нас още от малки ни учат, че изразяването на гнева не е хубаво нещо.

Голяма част от автоимунните заболявания са характерни и отнесени към жените, затова си говорим за тях. Последната обща черта, за която говори д-р Габор Мате е, че те вярват, че са отговорни за начина, по който се чувстват другите около тях.

Като си говорим за здравословни граници и автоагресия, това е много важна тема за хора с всякакви автоимунни заболявания.

Основното мото в програмата и книгата ми е – слушай тялото си.

Когато ме попитат „Как се излекувах?“, ако трябва да дам само един отговор какъв би бил той, казвам това:

Научих се да чувам тялото ми и да водим разговор, като му припомних, че аз съм командира и мило, и с любов му заповядвам да си спомни състоянието на пълно здраве и дълголетие”, разказва Лидия Петкова, гост в неделния „Шейкър“, по радио Пловдив.

Чуйте още от разговора с нея, в прикачения файл.


По публикацията работи: Дора Башакова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Архитектура и история в Цар-Симеоновата градина

Фондация "Български архитектурен модернизъм" и Free Plovdiv Tour ви канят на архитектурно-историческата обиколка „Архитектура и история около Цар-Симеоновата градина“, на 15 май, от 18 часа. Мястото на срещата е срещу улица "Велико Търново 45, на широкия тротоар. „Къщите по уличките около Цар-Симеоновата градина ще ни разкажат..

обновено на 13.05.25 в 16:05

Лора Нейкова и Мани за силата да бъдеш различен

В едно от изданията на предаването Клуб "Неделя" Ви срещнахме с Лора Нейкова - преподавател по актьорско майсторство и човек, който твърдо вярва, че именно театърът е необходимото изкуство за съвременните деца.  На въпроса защо смята така, тя отговори така:  "Вярвам, че театърът е необходимото изкуство на днешните деца, защото театъра поддържа..

публикувано на 13.05.25 в 15:24

Борис Христов: „Day By Day” е завещание към моя син

Борис Христов представя своята нова авторска песен „Day by Day”, която е вдъхновена  от неговото малко момче Виктор. ”Помоли ме да му изсвиря песен, която е тъжна и хората плачат. Не мислих, че тази песен ще бъде достояние на широката публика. Първоначално заглавието беше “Sad song”, а посланието е доста лично и е като завещание за Виктор...

публикувано на 13.05.25 в 11:20

Маринела Беделева с книга за пътя Камино

„Камино като терапия“ е първата книга на Маринела Беделева, която тя написва шест години след като минава за втори път по древния поклоннически маршрут Камино де Сантяго, известен и като Пътя на пилигримите, което се превръща за нея в дълбока вътрешна трансформация. Пътят Камино де Сантяго, неговият най-популярен маршрут – Френският път,..

обновено на 11.05.25 в 11:45

„Алтер его” - да преборим пролетната умора с усмивка!

Пролетна умора, да не кажем откровен мързел, е обзел алтер егото на водещия Петър Краевски тези дни. Все пак, въпросният Краю Петровски ще бъде принуден да положи някакви усилия, за да се се излъчи поредния брой на нашия радио-пърформанс. Дали те ще бъдат достатъчни? Ще разберете това, ако ни слушате. Разговори с трима гости ще звучат при..

обновено на 10.05.25 в 10:11