Проф. Анастас Славчев: Музиката е целият ми свят

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Проф.Анастас Славчев - гост в предаването Клуб ''Неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В празничното издание на предаването Клуб "Неделя" специален гост бе проф. Анастас Славчев – концентриращия пианист, утвърден маестро на пианото и камерната музика не само в България, но и по света. 

За своя цялостен принос към националната ни култура е удостоен многократно с най-високи отличия, сред които: Орден „Кирил и Методий” – І, ІІ и ІІІ степен, Почетен знак „1300 години България”, „Златна лира” и „Кристална лира” на СБМТД, „Кристален знак” на СБК, награда „Пловдив” и Почетен знак на Пловдив, „Златно перо” на Радио Класик ФМ, награда „Медения чан” и Почетен знак за цялостен принос в развитието на АМТИИ – Пловдив. С решение на Общинския съвет е удостоен с званието Почетен гражданин на Пловдив за изключителни заслуги и принос в културното развитие на града.

В неделния ефир той разказа от първо лице любопитни истории за своето детство, за учителите и учениците, за днешните емоции и страсти, вълнуващи го и определящи ежедневието му. 

За себе си определя музиката като магия, защото тя е "целият му свят", сподели за слушателите на предаването.

На въпроса на водещия Диян Никифоров, кога се заражда любовта към негово величество пианото, проф.Славчев отговори:

„С музиката се срещнах, когато бях в трети клас, на девет години. Аз съм тръгнал една година по-рано на училище.

На девет години в гр. Кърджали, беше построен Домът на Културата /1953г./ и се основа детска музикална школа през месец март, и тогава се записах в класа по пиано. Имахме прекрасни преподаватели, които много ни обичаха. Имахме едно пиано, на което се упражнявахме и си взимахме уроците 30-пианисти. Можете да си представите, В седмицата ни се падаше два пъти по половин час имахме да свирим на това пиано.

Майките, някои от тях стояха с хронометър едва ли не, за да не се ощети другото дете. Но любовта беше, приятелството го имаше и бяха много силни и аз продължих до шести клас, когато благодарение на една лотария, която се теглеше в Кърджали и в която аз бях участник, един от тези, които теглеше билетите, по-скоро печалбите, се случи така, че моето семейство спечели втора награда в размер на 20 000 лева. И с половината от тези пари на мен ми беше купено пиано, вече аз бях привилегирован, и така някак си съдбата показа, че това е пътят по който ще вървя цял живот...“  

Целият разговор на Диян Никифоров с проф. Анастас Славчев можете да чуете в прикачения звуков файл.