За края като ново начало, за (не)възможния диалог между Източната и Западната църкви и за политиката и вярата е разговорът ни с бившия директор на Дирекцията по вероизповеданията, историка проф. Христо Матанов.
Той коментира защо Балканите бяха ключов регион за папа Франциск. "Интересни са по много причини, но неговият интерес не е съвсем спонтанен. Да припомня, че след България той посети Северна Македония и изказванията му не бяха в наша полза – той говореше за различни народи, за други исторически дати и тн. Тогава отправи 2 послания – да приемем чужденците и БПЦ да приеме македонската църква. Все пак се придържам към максимата - за мъртвите или добро, или нищо", каза проф. Матанов.
Той посочи, че религиозният диалог не е лесен, а в тази своя мисия папата разчиташе, че българското духовенство е готово да приеме това, което той каже. Историкът припомни редица различия, сред които при католиците папата е Божи наместник, а в православието има различни поместни църкви със свои правила, въпреки общото, което ги свързва.
"Диалогът между католици и православни е възможен, но е много сложен, особено след векове на разделение. Трябва търпение и от 2-те страни и той да става бавно и постепенно, а търпението на папа Франциск не му бе най-силната страна", каза още проф Матанов.
Той допълни, че общо решение за разликите няма, защото никой не отстъпва, затова трябват компромиси от 2-те страни. "Въпросът е много сложен, векове наред са разделени християните и не се очертава някакво единство".
Проф. Матанов даде и пример с призивите на папата да се приемат бежанци с отворени обятия. "Голяма част от тези хора са участвали в сражения в Близкия изток, а това противоречи на постулата за любовта и мира. Така че са малко прибързани тези призиви", смята историкът.
Цялото интервю на Антоанета Петричанска с проф. Христо Матанов е в прикачения файл.Едва 36% от завършилите направление „Здравни грижи“ в Медицинския университет в Пловдив работят като медицински сестри и акушерки. Това показват данните на самия университет, съобщи Петя Георгиева, старши икономист от Института по пазарна икономика. Според нея в България има достатъчно лекари, но недостатъчно медицински сестри, за да се..
Президентът Румен Радев ще сезира Конституционния съд заради решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова да не допусне искането му за референдум. В политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните теми в обществото, заяви президентът Радев. Манипулациите, че предложеният от него референдум е срещу..
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров изтъкна в интервю за Радио Пловдив основните искания на протестиращите музейни специалисти. " Имаме искания за увеличаване на основният държавен стандарт с 20%, а не както е заложено в бюджета 6,49%" - заяви Тодоров. Огнян Тодоров, който е и председател на Сдружението на..
След протеста на националните медии - има ли решение на управляващите за дофинансиране на БНТ, БНР и БТА? Според депутата Тома Биков, член на комисията по култура и медии в Народното събрание ситуацията в в БНР и БНТ не е тревожна от вчера. Но това, което може да се обобщи след изслушването на генералните директори на двете медии вчера е, че..
До шест месеца трябва да е готова Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в България. Това реши в сряда Народното събрание, като натовари със задачата министерствата на социалната политика и финансите, Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. Какви са тенденциите за..