Изложба живопис на проф. Пламен Легкоступ във "Възраждане"

Художникът казва: Заглавието на експозицията „Видения, мечти и митове: шепот от дълбините“, както винаги, не е подбрано случайно. Винаги приемам изкуството като игра, в която създавам видения, реализирам мечти, разкодирам митове, а изкуството ме учи да преодолявам трудностите с шега.

Безспорно, един от най-оригиналните български художници, Пламен Легкоступ отново ни омагьосва със своите калейдоскопични картини. Красотата и приказността на дворците и къщите върху платната има за основа старините на Търново, Пловдив и друга българска наследственост. Определено се налага и бляскава екзотика.  А рибата, тя явно е нещо свещено за твореца, тя пулсира в много от картините, като е натоварена с изобилие от символи, емблематични знаци и мистерии. Сякаш носи света върху себе си.  Творбите ни втурват в притчовата приказка на една голяма творческа фантазия.  Краси Алексиева, 2025 г.

„Творчеството на Пламен Легкоступ идва, за да ни върне към магията на фолклорното, за да ни покаже как дълбоко в нас, съзнателно и подсъзнателно са преплетени отделни културни пластове на историческото време. Те не обременяват мисленето ни, а го просветляват“, думи, казани от Радослав Радев при откриването на една от многобройните ми изложби. По-скоро се наслаждавам на измислянето на идеята, на самия творчески акт, на създаването на картината, на отзвука, който тя има впоследствие, защото приказката е безкрайна, а както пее Едит Пиаф „La fete continuit“ – „празникът продължава“!

Основен цикъл са рибите. Те разказват много, въпреки че са мълчаливи. Говорят уж за историята, а пречупват човешките взаимоотношения през погледа на съвременника. Всяка една риба е и притча, заплувала нанякъде, носи нещо на гърба си, среща друга риба. Друг цикъл са „Античните съдове“, а трети – „Средновековните градове“.

Художествената концепция на определен автор е от изключителна важност за оформянето на неговия стил, затова съм се стремил да си създам във времето свой собствен стил, който да ме прави разпознаваем художник. Опитал съм се по своеобразен начин да осмисля декоративизма на формата, цвета и орнамента – елементи, които имат важно значение за българското изобразително изкуство, а средновековните български миниатюри и икони, стенописите, шевиците и родопските халища, керамиката и резбата върху камък и дърво са историческата основа, върху чиято интерпретация съм формирал стилистиката на изразните средства в моето творчество, докато тематичният ми избор е вдъхновен, в голяма степен, от българската средновековна архитектура и обредност.

Тръгвайки от богомилските легенди и старобългарските апокрифи, визуализирани в различни графични техники, постепенно избистрих своя собствена тематична концепция в естетиката на живописния изказ. Владеенето на рисунката и прецизното използване на акрилната техника постепенно изкристализираха в една характерна стилистика, в която се съчетават класическата фигуративност, чистите декоративни цветове и архитектоничните форми, а във фронталните композиции, с обратна перспектива върху равен фон, понякога позлатен, личат уроците на старите майстори-иконописци, докато цветовият ритъм е изграден от интензивността на чистите тонове от целия спектър. Чрез директния пластически език търся днешния визуален образ на старите притчи в средновековните градове, в античните натюрморти и митичните кораби-риби. Картините ми  изобилстват от ярки багри, фигури, символи и провокират наблюдателя към размисъл.

Пламен Легкоступ е изтъкнат български художник, учен и общественик. Той е професор и доктор на педагогическите науки.

Роден е на 4 април 1959 г. в гр. Велико Търново, България.

Завършил е Математическа гимназия във Велико Търново и графика във Факултета за изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1983 г.

Неговите творчески търсения са в областта на живописта, графиката и илюстрацията. Участвал е в над 100 изложби (повече от 40 – самостоятелни) в Австрия, Белгия, България, Германия, Китай, Македония, Русия, Сърбия, Франция, Швеция, Черна гора, и др.

Научните му изследвания са в областта на теорията, методиката, историята на изобразителното изкуство и възпитанието чрез изкуство. Автор и съавтор е на монографии, учебници и учебни помагала, студии и статии в специализирани издания.

Член на Съюза на българските художници (1989), на Съюза на учените в България (2000), на Управителния съвет на Съвета на ректорите в България (2008-2012), на Общинския съвет на Велико Търново (2003-2011) и др.

Ректор е на Великотърновския университет от 2007 до 2015 г., а от 2015 г. е главен съветник в централата на Институт „Конфуций“ в Пекин, КНР.

Почетен Доктор е на Башкирския държавен университет, Уфа, Башкортостан, Руска федерация (2014);

Почетен професор на:

•  Пекинския университет за езици и култура, Пекин, Китай (2016);

•  Восточно-Сибирская Открьiтая Академия, Русия (2013);

•  Университета „Св. Кирил и Методий”, Скопие, Македония (2010);

Почетен гражданин на Велико Търново (2013). Удостоен е с множество национални и международни награди.