"Има неща и пера от разходи, които биха могли да бъдат съкратени. За БНР най-очевидния разход, който може да бъде съкратен, е един предавател на средни вълни, който струва над 1 млн. лв. на националното радио, а практически никой не може да го слуша. Разбрахме се, че ще съдействаме пред Комисията за регулиране на съобщенията този проблем да бъде решен", коментира депутатът.
По думите му този въпрос е повдиган и преди, но от съображения, свързани с националната сигурност, проблемът остава и радиото се натоварва с разход, от който няма нужда. Биков обясни, че е предложил Министерство на отбраната да вземе този предавател и да го финансира.
Въпреки това на двамата генерални директори е даден срок да представят и други разходи, които могат да се съкратят, а депутатите са поели ангажимент да им окажат политическа подкрепа за вземане на тези мерки.
"Според мен подобни мерки не са били предприети до момента, защото не е имало ясно заявена подкрепа за тях. Знаете, че в тези медии е много деликатна ситуацията и когато се предприемат определени действия, част от политическите сили се възползват от това, стават причина за дебати. Настроенията в комисията са, че ще подпомогнем двамата директори", посочи Тома Биков.
Според него обаче трябва да се направи много по-дълбок структурен анализ на ситуацията в БНТ и БНР и директорите им са обявили, че такъв аналим може да бъде направен в рамките на 3 до 5 месеца.
Биков смята също, че основният проблем на двете медии е начинът, по който се финансират в момента и това е свързано със Закона за радиото и телевизията. По думите му трябва да се гласува нов закон. Депутатът припомни, че в края на 2020 година имаше внесен такъв законопроект, но поради изтичане на мандата на 44-то Народно събрание и последвалата политическа криза този закон не беше приет.
"Надявам се, че Министерство на културата, което отговаря за този закон, би могло да го види, осъвремени и в рамките на една година е напълно възможно той да бъде приет и в него да залегне цялостното разбиране за двете медии като обществени. Според мен е очевидно, че тези две медии са гръбнакът на българското медийно пространство, защото тяхното най-силно качество е, че те са лишени от възможност за тежък корпоративен натиск, за разлика от всички останали медии", подчерта Тома Биков.
Той посочи, че на този етап би могло част от парите, поискани от ръководствата на двете обществени медии да дойдат от съкращаване на мултиплексите, а впоследствие и от евентуална актуализация на бюджета. По думите му обаче трябва да има и инициатива от двете медии, която да посочи разходите, от които няма голям смисъл.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност