От Експертия клуб по икономика и политика (ЕКИП) обявиха днес свое проучване, според което брутното богатство на българите надхвърлят 1 трилион лева. Тук са включени както парите на хората, така и недвижимите имоти. "Включени са най-различни активи, но без земята, инвестиционното злато и криптовалутите", уточни в предаването "Ден след ден" икономистът Стоян Панчев.
Той посочи, че голяма част от това богатство са жилищата на хората – около 70 %.
От ЕКИП проследяват индекс за изчисляване на богатството на домакинствата. "Неговата роля е да проследи във времето дали расте и с каква скорост богатството на българина. Искаме да видим как то се движи всяка година – криза или рецесия, или бум в икономиката", посочи икономистът.
Началото е от 2015 г., като стойността на активите за 10 години е се увеличила повече от 2,5 пъти. Поскъпването на цената на имотите за 10 г. се отнася и за другите активи – депозити в банки, собствен бизнес и т.н., обясни Стоян Панчев.
По думите му, по време на инфлация цената на недвижимите имоти расте, а тези, които тепърва купуват, губят, защото плащат повече. "Има ясна тенденция за стойността на имотите до 2020 г. - до 30-40 милиарда лв. Големият скок е от инфлацията от 2021 г. насам и от тогава е удвояването на имотите".
Златото и криптовалутата малко се търгуват, но земя много хора притежават, тя не е ли важен актив? "Не е толкова голям като жилищата, собственият бизнес и депозитите. У нас няма добра статистика, с която да стигнем до нейната стойност, нямаме добри данни за земята. Тя не е малък актив, но не е сред най-важните", обясни икономистът от ЕКИП.
Стоян Панчев призова: "Нека не бързаме с оптимистичните оценки. Голямата част от българите, която държат богатството си в жилища, нямат достъп до него, освен при продажба или под наем. При инфлация видяхме другият проблем от 2008 г., когато при по-сериозна икономическа криза настъпи сериозна корекция и голям спад на богатството. Третото е, че по-развитите страни като САЩ голяма част от богатството е концентрирана в работещ бизнес, капитал и активи, които реално произвеждат богатство, а не в имоти", допълни още той.
На въпрос защо са предпазливи оптимисти за въвеждането на еврото, Стоян Панчев обясни, че не споделя оптимизма и е скептик за ефектите от него. "Иначе е възможно да се присъединим към еврозоната, но е възможно е да пострада богатството ни, ако се повиши инфлацията. Важно е в какъв тип активи са вложени парите ни", каза икономистът от ЕКИП.
Цялото интервю на Емил Костов със Стоян Панчев е в прикачения файл.Ситуацията с шарката по овце и кози в Пловдивско се усложни. Освен унищожени животни в 42 от 65 огнища, мерките на БАБХ вече вкючват и забрана за изкупуване на мляко от фермите на областта. За заразата, икономическия ефект и управленските решения разговаряме с професора от Аграрния университет Дойчо Димов, който е и председател на Сдружение за..
Помним протестите на строителния бранш отпреди няколко месеца срещу намерението на община Пловдив да вдигне с повече от 100% таксите за издаване на строително разрешение. Те спряха след като предприемачът Илиян филипов поиска и получи посредничеството на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Компромисът, който да удовлетвори двете страни бе таксите да се..
Пловдив очаква поне 13 процента ръст на нощувките по време на фестивала „Hills of Rock“, който стартира днес на Гребната база – заяви в интервю за Радио Пловдив заместник-кметът по култура и туризъм Пламен Панов. "Очакваме около 30-35 000 души да посетят фестивала", подчерта Панов. Капацитетът на Пловдив относно нощувките е увеличен..
Ако има повишаване на приходите от увеличената такса за разрешенията за строеж, поемам ангажимента да ги делегираме на районите. Това заяви пловдивският кмет Костадин Димитров в интервю за Радио Пловдив, след като ОбС прие повишението на таксите за разрешителни за строеж, но отхвърли предложението за създаване на фонд „Благоустрояване“, в..
Около 200 хиляди българи нито работят, нито учат. В същото време над 50 хиляди работници от трети страни са наети от началото на годината. В България се създава и електронен регистър на икономически неактивните лица. Той ще обхваща хора на възраст между 16 и 65 години, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Това събщи..