"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите.
"Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор. Неслучайно срещу него се вдигат почти всички прабългарски родове. Той ги избира и по-късно в писмото си до папата изпитва известни угризения за тази своя постъпка", добави ученият.
Професор Матанов припомни за сведения, че по времето на Борис Първи християнството вече е било разпространено по българските земи, както и че е разпространявано от византийски мисионери, най-вече пленници. Така, според него, това също е оказало влияние върху решението на българския владетел.
"Приемайки православното християнство, Борис се е стремял той да управлява църквата, защото православието без държава не може. И обратното не е възможно. Докато при западното християнство, наречено по-късно католицизъм, това е напълно възможно. Папата е наднационален представител и той управлява църквата както си иска. Неслучайно са тези конфликти, които има между папата и светските владетели", поясни Христо Матанов.
Според него създаването на буквите не е най-значимото дело на Кирил и Методий.
"За филологически добре подготвени хора това е сравнително лесно. По-трудно е превеждането, превръщането на славянския език в богослужебен и книжовен, за да може да се извършва богослужение на славянски език. Това всъщност е и окончателна победа на славянския елемент в българската държава", смята историкът.
Христо Матанов припомни, че е спорен въпросът в коя от двете книжовни школи в България-Преславската или Охридската, е създадена кирилицата.
"В югозападната школа, която е ръководена от Климент Охридски, най-дълго се задържа използването на глаголицата. А приемането на кирилицата е било държавен акт, чрез който държавата, която дълго време преди това е използвала гръцкия език, по-лесно се адаптира към новите реалности", добави проф. Матанов, според когото този извод накланя везните по-скоро към Преслав като място, където се създава кирилската азбука.
"Без буквите можеше да оцелеем като държава, но без православното християнство в никой случай. Тъй като, ако бяхме приели западната деноминация, Византия би засилила много своята офанзива срещу България. Тя би постигнала в края на краищата успех и срещу православна България, но той би бил много по-решителен и по-генерален от това, което тя постига в началото на 11-ти век. Щеше да смаже България просто", смята проф. Христо Матанов.
„И аз съм българин, каквото има да става – да става“. Това са думите на губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, котато е арестуван от четниците съединисти и им предава без всякаква съпротива ключовете на администрацията. Още преди това обаче, предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и..
Жалба срещу новия формат на НВО за VII клас внесе в Административен съд - София град пловдивският адвокат Снежана Стефанова, родител на седмокласник за учебната 2025/2026 година. Тя атакува Заповед № РД09-2073 на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. От следващата учебна година изпитите по математика от Националното външно..
Над 300 деца от Пловдив и областта се включват в благотворителния концерт-спектакъл на Деси Добрева „Гиздава“. Градът под тепетата бие всички други по талантливи подрастващи, които ще участват в него. Спектакълът е подкрепен от Нешка Робева, българска състезателка, по-късно треньор по художествена гимнастика и хореограф. На сцената на..
Захари Стоянов – един от строителите на съвременна България, прекарва две години в Пловдив за да подготви този най-български акт – Съединението - разчупил оковите на несправедливия за нас Берлински конгрес, който разцепи България на поне две части. Апостол на двата велики родни подвига – Априлското въстание и Съединението, Захари Стоянов ни..
Националните въпросителни за новия политически сезон търсят отговори, защото на 3 септември депутатите се връщат в зала. Какви са всички важни акценти за предстоящото развитие на партийните колаборации? Според политолога доц. Иво Инджов вчерашната визита на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен идва в момент, когато..