Великите европейци - Майкъл Фарадей

Когато през 1850 година сър Уйлям Гладстон, финансов министър на нейно величество британската империя, пита каква е практическата стойност на електричеството, ученият Майкъл Фарадей му отговаря така, че да бъде разбран – един ден, сър, електричеството ще се облага с данък. Самият Фарадей, въпреки великите си открития в областта на електро-магнетизма и електро-химията, не получи нито стотинка от данъка. За сметка на това обаче Айнщайн гледа портрета му, докато измисля прочутата си формула за енергията. И този портрет всъщност е само един от многото жестове на признание в научния свят, че модерната физика е стъпила върху раменете на Майкъл Фарадей.

През 1854 година, в една от прочутите си лекции, на които и кралското семейство води децата си, великият учен Майкъл Фарадей казва: „Колкото и високо да стои човекът над другите създания, у него е заложен стремежът към една по-благородна висота. Безбройните му мисли за отвъдния живот са съпроводени от страхове, надежди и очаквания. Сигурен съм, че истината за този живот не се постига дори с изключителна човешка мъдрост. Тя се открива не чрез разум, а благодарение на простата вяра в даденото ни свидетелство.”

Невероятно ли ви се струва? Да, това е същият силно религиозен човек Майкъл Фарадей, който пет години по-рано пише в личните си записки: „Всичко това е сън. Все пак ще го подложа на няколко експеримента. Нищо не е твърде прекрасно, за да е истина, ако не съответства на законите на природата”. В подобни случаи човек се пита – как е възможно някой така да съчетае силното религиозно чувство с неистовата отдаденост на науката и пак да остане нормален. Но докато се ровех в живота на Фарадей, разбрах, че в него има един предмет, който може би сплотява тези уж толкова противоречиви полета на човешката мисъл – свещта.

Фарадей е член на малката Сандеманианска църква. Тя е основана в Шотландия през 1724 година и е опит за връщане към принципите на вярата и живота на общността, характерни за най-ранното християнство. Сандеманианците получават причастие всяка неделя, когато общността се събира и това е празник за всички. Този ритуал е вместен между две други служби – за поучение и за молитва. Фарадей от дете ходи на сбирките, на които свещта неизменно присъства, а по-късно дори е избран за презвитер. В същото време, в книгата си „Химическата история на свещта”, той пише следното: „Няма друга отворена врата, през която можеш да влезеш в изучаването на естествената философия, освен чрез разглеждане на физическите явления на свещта”.

Между страстната вяра в бога и страстното научно недоверие Фарадей не вижда противоречие. Смята се, че това е проява на типично английското явление „природно богословие”. Обобщено, то звучи така – „От природата – към Бога на природата”. Знаменитият философ Франсис Бейкън доста по-рано пише, че съществуват две книги – тази на Писанията и тази на Природата. Самият Фарадей пък казва, че „книгата на Природата е написана с божия пръст”. На пръв поглед парадоксално, той твърди също: „Няма никаква философия в моята религия” – израз, с който всъщност се опитва да подскаже доколко неговата религия и неговата философия са едно и също нещо. А Пиърс Уйлямс, един от биографите на Фарадей, заявява недвусмислено: “най-дълбоките му интуиции относно физическия свят произтичат от неговата религиозна вяра във факта, че природата има Божествен произход”.

Майкъл Фарадей е роден през 1791 година в едно от сегашните предградия на Лондон. За разлика от повечето други герои на поредицата ни за великите европейци, семейството му е много бедно. Баща му е ковач, но тази професия в края на 18 и началото на индустриалния 19 век запада. Фамилията често не свързва двата края и получава помощи – по един самун хляб седмично на човек. Полуограмотен, на 12 Майкъл напуска училище – първо работи като разносвач на вестници и книги, а две години по-късно става чирак при един книговезец. Желанието му за знания обаче е неистово и той, освен че всяка неделя е в църквата, чете колкото може повече и каквото му падне.

Така един ден, докато подвързва скъсан том на Енциклопедия Британика, прочита статия за електричеството, в която има описани опити. Това е любов от пръв поглед. Майкъл се връща в къщи, повтаря опитите и започва да търси повече информация за магическия феномен. Междувременно намира начин и посещава лекциите на прочутия химик сър Хъмфри Дейви, записва ги, отпечатва ги, подвързва ги и му изпраща книга от 300 страници. Отначало Дейви, макар да е трогнат, не обръща внимание на младия ентусиаст, но се намесва съдбата – той уволнява един асистент, сеща се за Фарадей и го назначава в лабораторията.

После при един опит губи голяма част от зрението си и издига старателния помощник до личен секретар, а през 1813 го прави асистент в Кралския институт. Там през 1825-та Фарадей получава собствена лаборатория, а институтът е място, където той прекарва цели 54 години от живота си. Той на практика живее в Кралския институт, дори съвсем буквално, там прави великите си научни открития, там изживява и житейските драми, от които, по волята на несправедливата Вселена, не е лишен.

Като асистент на Хъмфри Дейви, Майкъл Фарадей обикаля две години из физическите и химическите лаборатории на Континента, среща се с водещи за времето си учени, а когато се връща на Острова, започва неговият най-плодотворен житейски и научен период. За шестте следващи години, до 1821, той прави редица експерименти и някои важни открития, на този етап предимно в химията, като публикува цели 40 научни статии. Фарадей изнамира начин за втечняване на газове, открива различни химически съединения, включително бензола и хлорираните въглеводороди, полага основите на електро-химията, като въвежда два закона за електролизата. Навлиза и в сферата на електро-магнетизма, където са най-големите му успехи.

Като се базира на едно по-ранно откритие – че стрелката на компаса се отклонява, ако наблизо има електрически проводник, Фарадей решава да обърне малко нещата. Според него ако магнитът е неподвижен, ще се движи самият проводник, стига по него да тече ток. Така той изобретява първия електромотор. Успехът на идеята е страхотен, но практическата полза от нея е малка, тъй като е изпреварила времето си – тогава електрически ток може да се произвежда само с твърде примитивни батерии. Така или иначе, в бележника на Фарадей се появява дебело подчертана задача – „Да се превърне магнетизмът в електричество”. Следват десет години на експерименти, след което, само за десет дни, успехът идва – открит е и е описан законът за електро-магнитната индукция. Това става, когато ученият прокарва магнит през халка от жица и установява, че когато магнитът се движи, през жицата тече ток.

Откритието не само подпомага теоретичното разбиране на електро-магнетизма като явление, но и довежда до изобретяването на първото динамо, чрез което може да се произвежда ток продължително време. По-нататък Майкъл Фарадей открива връзка между светлината и магнетизма и прави още редица приноси, като не на последно място – той въвежда в обръщение редица популярни физически термини като анод, катод, йон, електрод. Не забогатява изобщо от откритията си, напротив, става все по-беден. Възпитан от своята църква в безсребреничество, той не патентова нито едно от откритията си и загърбва различни други възможности за доходи - включително отхвърля рицарското звание и отказва да стане председател на Британското кралско научно дружество, за да може да се концентрира в идеите и опитите си.

1821 година за Майкъл Фарадей се оказва една от най-активните и плодотворни не само в научната, но и в житейската сфера. В църквата той се запознава с красивата Сара Бернар и започва да я ухажва с характерната си упоритост, онази, която проявява и в научните изследвания. Скоро двамата се женят и живеят щастливо, въпреки че общият сандеманиански бог не им изпраща деца. През 1840 Фарадей се усеща много изморен и отслабнал – до степен, че не може да работи. Лекарите го съветват да си почине и той наистина зарязва лабораторията за цели пет години. После се връща, но, както скоро става ясно, това не е обикновена умора, а изключително тежка склероза, която силно нарушава паметта му и прави все по-мъчителна цялата му работа и живот.

Безмилостно съборен от природата, която изучава неистово, Фарадей се отказва от всичките си активности и през 67-ма доживява края в креслото си. Погребан е без църковна служба, в пълна тишина, както изисква сандеманианската вяра. Вместо епитафия, един негов приятел го нарича „Справедлив и верен рицар на Бога”.

Споделете

Великите европейци - Майкъл Фарадей

За Коледа ФА „Тракия“ с образователни концерти за най-малките

Стоян Терзиев представя ‘‘Рицарят на жълтата принцеса‘‘

"Пловдив 2019" дава 2 млн. лв. за културни събития догодина

Театралният музей на Драмата става интерактивен

Среща с поетесата Катерина Василева в “Петното на Роршах“

За Радио Пловдив

Програми

Още