Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съединението е икономически важно за двете части на България

Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. 

Това коментира проф. Людмил Спасов – преподавател по нова и най-нова история в редица университети, сред които и ПУ „Паисий Хилендарски“.
Добави още, че Пловдив по това време е бил с население от 44 000 души. Подчерта, че причините за обединението на двете части са икономически, политически и емоционални.

„Икономическите произтичат от Берлинския конгрес. Международно признатите там граници не ни удовлетворяват, защото създават едно Княжество с политическа автономия и Източна Румелия с административна автономия, а Македония и Тракия остават изцяло под властта на султана. Макар и полувасално с политическа автономия това е началото на третата Българска държава. Берлинският договор е гарант за нейното съществуване“, казва проф. Спасов.

Добавя, че големият проблем след подписването на договора е аграрният въпрос. Заради различния политически статут на двете части на България заключителната фаза на аграрния преврат се развива по-бързо в Княжество България. Там той е доведен до край. В същото време в Източна Румелия, която е с административна автономия и е част от Османската империя, той е стопиран. Този въпрос се решава едва след Съединението.

Аграрният преврат е процес за преминаване на земята от турски в български ръце, при който се ликвидира Османския феодален модел.

„За да се реши аграрният въпрос трябва да се извърши Съединението, защото в Източна Румелия се назначават султански чиновници и това се явява пречка за развръзката му.

Аграрният процес развива пътищата за развитие на капитализма в селското стопанство“, разяснява проф. Спасов.

По думите му друга важна предпоставка за Съединението е била, че в Княжество България се е създала нова банкова система, а паричната единица е била лев, докато в Източна Румелия паричната единица е била грош и са били подвластни на Отоманската банка.

„Един лев е бил равен на 5 гроша“, каза проф. Спасов.

До българската банкова система се стига през 1884 г., когато Любен Каравелов като министър-председател изпраща пловдивчанина Иван Евстатиев Гешов в Европа да проучи как са изградени банковите системи. След завръщането му свиква заседание, на което кани видни търговци и се взима решение да използваме шотландският модел.

„Нашата банка се оказва една от най-либералните в Европа по отпускане на кредити – кредитите са достъпни, отпускат се лесно.

Трябва да се осъществи Съединението, за да имаме обща парична единица и лесно достъпна кредитна система и от двете страни на Балкана.

Има и други икономически предпоставки – и за Източна Румелия, и за Княжество България важи режимът на капитулация. Режимът на капитулациите обаче се осъществява много по-тежко на Княжество България.

Режимът на капитулации означава, че се нанася удар на българските занаяти на север от Балкана, защото е ограничен техният достъп до огромния Анадолски пазар. В същото време това нещо дава предимство на Източна Румелия.

Заплатите в Източна Румелия са по-добри. Директорът на Пловдивската гимназия  е получавал 2000 гроша, което е било равно на 400 лева.

Това е било по-високо заплащане, отколкото това на директора на Софийската гимназия в Княжество България. Петко Каравелов е учител 1881 – 1883 г. – неговата заплата е 300 лева, т.е. е 1500 гроша“, обясни проф. Спасов.

Коментира, че още в епохата на Възраждането е бил създаден единен национален пазар, но той не е бил равномерен във всички български земи. По-силни са били търговските връзки между двете страни на Балкана – северната и южната, докато тези с Македония са били по-слаби и хаотични.

Търговският интересн на Македония е бил насочен първо към Солун, а после през Охрид към Адриатика и от Битоля през Прилеп-Скопие-Белград. 


По публикацията работи: Яница Марова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

И ВКС се произнесе, че Сарафов е един самозванец

С две разпореждания от днес 2 октомври 2025 г. – едно на зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Наказателната колегия и едно на председателя на Второ наказателно отделение, се отказва образуването на производства по депозирани искания от и. ф. главен прокурор за възобновяване на наказателни дела. Очаквах това решение,..

публикувано на 02.10.25 в 17:16

Вече е късно за ваксинация на животните срещу шарка

Вече е късно за ваксинация на дребните преживни животни – коментира в интервю за Радио Пловдив Бойко Синапов – председател на Сдружението Обединени български животновъди. Според него овцете и козите е трябвало да се ваксинират още през лятото, а не сега, когато започва развъдната кампания. „ Ние бяхме първата организация,..

публикувано на 02.10.25 в 16:42

ДАИ трябва да се закрие, а контролът да е към КАТ

Не е нормално това, което се случва в момента. Но това е положението в ДАИ в цялата страна. Това заяви Петко Ангелов, председател на Камарата на автомобилните превозвачи по повод дебатите за бъдещето на институцията след скандала с рекетираните шофьори, превозвали техника за концерта на Роби Уилямс. Според Петко Ангелов на пътя се случва..

публикувано на 02.10.25 в 16:42
Село Смилян

Въпреки лошото време, пътната обстановка в Смолянско е спокойна

Обстановката на територията на Смолянска област е спокойна, няма проблеми с електрозахранването и пътната обстановка, а валежите  са такива, на каквито хората се радват, съобщи в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив зам.-областният управител Андриян Петров.    Той допълни, че вчера е проведена работна среща с всички структури, които трябва да..

публикувано на 02.10.25 в 16:05

Търговците спазват правилата по въвеждане на еврото

Комисията за защита на потребителите е изпратила над 70 предупреждения към търговци, които не спазват правилата по въвеждане на еврото. От влизането в сила на Закона за въвеждане на еврото в България инспекторите на КЗП са извършили близо 600 проверки в различни търговски обекти в страната. На 8 октомври изтича гратисният срок, след който ще бъдат..

публикувано на 02.10.25 в 15:49