Центърът за анализи и кризисни манипулации заедно с агенция „Мяра“ измериха индекс на общественото напрежение от 6,09 пункта, който социалозите отпределят като висок. Той е за периода 1 юли - 30 септември. Политологът от Центъра Александър Христов уточни, че това е първият индекс и от следващите ще зависи дали скалата на общественото напрежение ще се покачва.
В третото тримесечие преобладават повече битови проблеми и природни катаклизми, които влияят върху хората.
Според Христов политическата криза в управляващото мнозинство и опита за включването на ДПС-Ново начало във властта са били тест на системата, да се види доколко обществото и останалите политически сили биха приели някакво разместване в управляващото мнозинство. „Тестът приключи. Не виждам сигнали за някакво дългосрочно влияние на случилото се върху политическия живот оттук нататък, поне докато не се появят някакви нови такива решения или някой да опита нещо друго. Но към момента изглежда всичко е спокойно по този показател“, коментира пред Радио Пловдив той.
Монологът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов пред актива миналата седмица политологът определи като нервна реакция.
„Това беше сравнително непремерено, поне доколкото могат да се разчетат комуникационните сигнали, думите, които използва, формата, начина, по който говори и така нататък. Видимо има намеса, някои казват емоция, аз бих казал его. По-скоро мисля, че е някаква комбинация между двете планирано, но в същото време с по-ярка проява на неговия характер, неговото его“, каза Александър Христов. Той обясни, че в индекса за измерване на общественото напрежение са включени още арестът на варненския кмет и предстоящото приемане на еврото у нас.
„По отношение на ареста ние виждаме една концентрация, негативизъм по отношение на това, което съдът е направил в даден период. После виждаме едно оттегляне, тоест намаляване на значимостта и на публичността за ареста във времето. За периода много по-сериозна тежест имат недоверието към парламента, бедствията и зрелищните престъпления“, каза Христов.
По отношение на еврото анализаторът коментира, че се наблюдава „разреждане на напрежението“.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Разкъсана облачност
Ясно