Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А когато обсъждаме интереси, нужди и това как се чувстват хората – става ясно, че тревожността е водеща. Той посочи, че не само активните участници в протеста изпитват безпокойство – усещането е масово. Причината е в дълбоката неудовлетвореност от начина, по който се води диалогът и се вземат решения.
"Предстоят трудни месеци, а вероятно и години", отбеляза Димитров и допълни: "Кредитите, предвидените нови дългове, по-високите данъчни тежести върху ключови сектори – всичко това засяга обществото в различна степен. Част от хората избират да изразят позиция на място, което е тяхно гражданско право".
„Обществото е абстракция – преживяванията са индивидуални. Но в големи групи се задействат механизми на масовото поведение. Много зависи кои са лидерите и как реагират политическите фактори“, коментира психологът. Според него парламентът трябва да остане центърът на диалога, защото улицата крие рискове, макар понякога да се превръща в единствена форма на чуваемост.
Той посочи, че опитите да се ускори работата на бюджетната комисия, са били основният катализатор за недоволството. Съпротивата на отделни политици и рязката смяна на линията на управляващите допълнително са „налели масло в огъня“.
„Дълго време българинът е фрустриран в опитите си да бъде чут. И когато това е начинът за говорене в парламента – с обиди и вербална агресия, всичко ескалира. Това е отвъд границата на демократичното общуване“, допълни Димитров.
По думите му в социалната психология са описани тези общи процеси, в които в тълпата човек регресира. Той допълни, че в групата действат различни принципи, а критичното мислене пада.
„Ние искаме европейски модел на комуникация и политическо поведение. Но той не се демонстрира от тези, към които са насочени протестите“, категоричен бе психологът.
Той се надява, че преработеният проектобюджет ще удовлетвори част от груповите интереси, които някой път са остро противопоставени.
Цялото интервю с псиголога Пламен Димитров можете да чуете от звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Хиляди протестираха срещу бюджетът за 2026 г., което говори , че се е повишило общественото напрежение и то не само от гледна точка на бюджет, а очевидно от гледна точка на управление като цяло, коментира Евелина Славкова от Изследователски център "Тренд" . "Бюджетът беше фокус, но със сигурност имаше и нещо повече, това не изглеждаше като..