Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В Централния военен клуб беше представена книгата на Наум Кайчев "Илирия от Варна до Вилах: Хърватското национално възраждане, сърбите и българите". В нея преподавателят в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" разкрива връзките между българското и хърватското освободително движение, представяйки нов прочит на тези исторически процеси.
През 17-и и 18-и век хърватският и българският народ пребивават в различни империи. По-голяма част от хърватите живеят в границите на Хабсбургската монархия и в тази среда успяват да изградят своята национална общност и да постигнат в една или друга степен своите национални цели. Част от този процес е Илирийското движение и Илирийският наднационален идеологически комплекс, който успява да обедини хърватите от разпокъсаните хърватски земи в едно цяло. Тази идеология привлича в илирийската общност и нас българите. 30-те–40-те години на 19-и век в Хърватия е имало огромен интерес към Българското възраждане, каза пред "Хоризонт" Наум Кайчев.
Той обясни, че по онова време всяка проява на българското се е проследявало с голям интерес в Загреб:
Издаването на първия български вестник "Български орел", списание "Любословие" и на всеки български учебник са се приветствали в централното списание на илирийците. Съществувало е дълбокото разбиране, че между хървати, българи и между всички южни славяни съществува една общност.
