Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Non, Je ne regrette rien ("Не, за нищо не съжалявам") се нарича песента и е написана през 1956 година... за друга изпълнителка. Шарл Дюмон, който е автор на музиката, мислел да я даде на известната тогава Розали Дюбоа, но под друго заглавие. Все пак през 1959-а той се оказва в апартамента на Едит Пиаф, където тя го посреща гневно, защото срещата е уговорена без нейно знание. "Само една песен, за повече нямам време" - отсича тя. Шарл Дюмон сяда на пианото, започва да свири и тананика… И легендите разказват как Едит Пиаф го спряла и с така характерния си леко дрезгав глас казала "Това е песента, която съм чакала цял живот. Искам я сега за концерта в "Олимпия". И така, Едит Пиаф записва "Не, за нищо не съжалявам" през 1959-а, песента, естествено, превзема френските класации и се превръща в песен-символ - на живота, на любовта, на новото начало, защото "животът ми без тъга с теб започва сега" пее в нея Едит.
Всъщност тя посвещава тази песен на френския чуждестранен легион, защото тогава са размирни години, тече конфликтът с Алжир... но всяка песен има своя съдба, и "Не, за нищо не съжалявам" е орисана да се превърне в задължителна за всеки концерт на малката певица с големия глас и неизменната черна рокля! И да остане в историята...
Приятно слушане.
