Диана Чепишева, корепондент на БНР, Брюксел :
Ресорът, който евентуално ще получи Румяна Желева не е сред определящите в европейската политика, не дава възможност за участие в законодателната дейност на Европейската комисия, казано с други думи - ясно е, че българският комисар няма да може да предлага директиви и т.н. Представителят на страната ни няма да е в епицентъра на правенето на политиката на ЕС в следващите 5 години. Ще трябва да свикваме с мисълта, че през повечето време никой, медиите и публиката в Европа няма да се сеща за представителят на нашата страна. В една малка част от времето обаче този ресор ще предполага голяма отговорност и пропорционална на нея видимост. Става въпрос за хуманитарната помощ и реакцията при кризи. Тук става дума както за помощта за прехрана и лечение в най-бедните страни в света, така и за спешните действия за спасяване на жертви от наводнения, земетресения и пожари, включително и цунами. Този ангажимент на ЕК обхваща не само Европа, но и целия свят. Ако в това си качество българският комисар покаже умение за бърза мобилизация, за навременна реакция, може да се окаже, че ресорът съвсем не е маловажен. И че наред с многото дни, в които ще е почти невидима Румяна Желева ще има и не малко дни, в които ще е под светлната на всички прожектори и практически под погледите на целия свят. При това с потенциалния положителен заряд, който носи спасяването на човешки живот. Дирекция "Хуманитарна политика", която Румяна Желева ще оглави, прави именно това като осигурява на най-уязвимите храна, вода, подслон, лекарства. Ако е вярно, че личностите са тези, които изпълват постоветe със съдържание, българската кандидатка има всички шансове да го направи през следващите 5 години.
Процедурата:
Програмата-максимум е процедурата по избор на новите еврокомисари да приключи до януари следващата година. Още през следващите дни всички кандидати трябва да депозират в Европейския парламент подрбобни автобиографии, декларации за финансовите си интереси и имотите си, както и тези на съпрузите си. В началото на декември всеки от кандидатите ще получи въпросник, чрез който ще станят ясни вижданията ме за приоритетите в съответната област. Този въпросник трябва да се върне в Европейския парламент в началото на януари. Тогава идва и истинското изпитание- изслушването в европейския парламент. По процедура то продължава три часа. Тогава всички депутати от всички парламентарни групи имат право да задават каквито въпроси намерят за добре към кандидатите. А от представянето на кандидатите зависи и оценката, която ще им бъде дадена от Европейския парламент. Тя има два аспекта- първо дали съответният кандидат има качества да бъде член на европейската комисия и второ-дали е подготвен за съответния ресор.
Развръзката се очаква на 26 януари, когато спорде новите си правомощия, дадени от Лисабонският договор Европейският парламент трябва да одобри с гласуване целият състав на новата Европейска комисия.
/Цялата кореспонденция на Диана Чепишева чуйте в прикачения звуков файл/
Георги Василски, корепондент на БНР, Букурещ, Румъния:
Бившият земеделски министър на Румъния Дачиан Чиолуш ще отговаря за земеделието, ресор, който е едно от най-големите пера в европейския бюджет.
Всяка политическа сила беше съгласна с номинацията на Чобуш за този пост. В момента всички се опитват между двата тура на президентските избори да припишат заслугата на себе си. Най - "шумен" в тези изявления е бившият президент Траян Бъсеску, който настояваше Румъния да лобира за тази структура в Европейската комисия. Той изразяваше и личната си обида и от предишния пост на Румъния в Европейската комисия-мултилингвизма. Основният му мотив беше "Ние сме седмата по големина държава в ЕС, а контролираме по-малко от 2% от бюджета." За помощта се благодари и на Франция, а румънските фермери са написали официално писмо, в което благодарят и на Франция и на президента Бъсеску за получения много важен за тях пост в Еврокомисията.
/Цялата кореспонденция на Георги Василски чуйте в прикачения звуков файл/
Евгения Йотова, кореспондент на БНР, Прага, Чехия:
Чехите взеха желания от българския кандидат Румяна Желева ресор- "Разширяване и европейска политика за добросъседство". За това портфолио ще отговаря досегашния чешки министър по европейските въпроси Щефан Фюле.
Ключовите постове бяха дадени на големите и стари страни-членки, коментират анализаторите в Чехия. Но все пак страната ще отговаря за средно тежък и по-голям от очакваното ресор в ЕК. Едно от основните задължения на Фюле ще бъде разширението на ЕС и преговорите със страните-кандидатки. Чешките анализатори припомнят, че най-близо до членството са Хърватия и Исландия. Ресорът ще включва и източното партньорство, което беше един от основните приоритети на чешкото председателство в началото на тази година. Проектът включва шест от бившите съветски републики- Украйна, Грузия, Беларус, Армения, Азербайджан, Молдова. Чешкият комисар ще води и разговорите с Турция и Албания. Македония също чака дата за началото на преговорите. Интерес имат Черна Гора и Сърбия.
/Цялата кореспонденция на Евгения Йотова чуйте в прикачения звуков файл/
Александър Велев, Корепондент на БНР, Берлин, Германия:
Германия взе ресора енергетика, за който ще отговаря премиерът на германската провинция Баден-Вюртенберг Гюнтер Йотингер. В Берлин този ресор се приема със задоволство. Не липсват и някои критични нотки. Известна е позицията на Германия в борбата с глобалното затопляне на климата и за опазването на околната среда. Страната е сред най-настоятелните застъпници за добиването на енергия от алтернативни източници. Правителството в Берлин, както и самият Йотингер определиха ресора като желан, такива са поне официалните реакции. Председателят на групата на германските християндемократи в Европарламента Вернер Ланген обаче намира получения ресор като разочароващ. Според него след приключването на либерализацията и изграждането на европейския вътрешен пазар ресорът остава без съдържание. Най-важният аспект- опазването на климата ще се ръководи от отделен еврокомисар. Надзорът на държавните помощи за енергийните фирми също не влиза в ресора на новият германски еврокомисар. Според Ланген канцлерът Ангела Меркел е трябвало да положи повече усилия за по-важен и ключов ресор за Германия.
/Цялата кореспонденция на Александър Велев чуйте в прикачения звуков файл/
(Л.Ц.)
