Подписаната на 10 декември 1948 година Всеобща декларация за правата на човека е един от най-важните документи на обществото на народите след края на Втората световна война. Той отразява волята на новия свят да загърби противопоставянето, неуважението и насилието, като остатъци от миналото.
Но ето че днес върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай издига нова концепция за недискриминация. Въпреки редицата договори за правата на децата, инвалидите, бежанците и мигрантите, премахването на расовата дискриминацията и на тази към жените, незачитането го има.
Посланието на ООН е към правителства, политически и бизнес лидери, към медиите и религиозните водачи да щадят човешките права с конкретни действия. Не случайно правозащитната организация „Амнести Интернешънъл” оповестява информация за неспазването на правата на човека в една отделна страна - Иран. Примерът е от последните избори, последвани от насилие над арестувани, побой и изнасилвания, заплахи, изтръгване на признания чрез насилие и използване на политически връзки за прикриване на престъпления.
Затова първата крачка е осъждане, а втората - недискриминация, императив, продиктуван от степента на цивилизованост. "Недискриминация" ще е ключов израз за години напред, провъзгласен по повод днешния Международен ден за правата на човека.
