В никакъв случай не е нормална институционална практика 9 месеца след поемането на властта да бъде открит свръхдефицит за предходната година, заяви в предаването "От петък до петък" анализаторът Огнян Минчев във връзка с оповестеното от министъра на финансите Симеон Дянков преизчисление на бюджетния дефицит за 2009 г., според което вземането предвид на сключените от предишното правителство договори водят до бюджетен дефицит от над 3%. "Подобни договори не могат да бъдат сключвани и нещо повече, не могат да бъдат оставяни встрани от общите баланси на държавата в края на съответната календарна година. Очевидно е, че точно това е напарвено през миналата година", каза Минчев. Според него има различни фактори, които водят до настоящото положение на нещата. "Първо, Европа е в състояние, в което политически е млако трудно защитимо разширяването на еврозоната точно в този момент. Знаем какво става с нашата съседка Гърция и по какъв начин нейното финансово състояние провокира един изключително остър политически дебат в Европейския съюз. Европа все още не е излязла от кризата. Състоянието на Гърция, както и потенциалните бюджетни клизи на други южноевропейски страни поставят въобще като въпрос стабилността на еврото като общоевропейска валута. От тази гледна точка като контекст, като обкръжение на България, сега не е най-доброто време, в което една страна с, най-меко казано, толкова противоречиви резултати от своето членство като България може да кандидатства за ERM-2. Това е външният фактор. Вътрешните, разбира се, са свързани и със заварения дефицит, и с невъзможността на настоящия екип да се справи със ситуацията, която, разбира се, никак не е лека. В този смисъл различни фактори допринасят за това, че влизането на България в този валутен механизъм щ бъде във всеки случай отложено", посочи Минчев.
В България има определени прояви на политическа криза, например конфликтът между правителството и президента беше проява на една политическа криза, каза още Минчев във връзка с прогнозата на Световната банка, че в страната икономическата криза може да прерасне в политическа. "Тази криза бе провокирана не просто от различните политически интереси, но и от обстоятелството, че в редходните години, при управлението на тройната коалиция, а и преди това на НДСВ, президентът бе свикнал да разполага с много по-широка неформална власт, отколкото в момента е склонен да му предоставя настоящия кабинет", категоричен бе анализаторът. Според него обаче вероятно Световната банка прогнозира политическа криза с идеята за достигане до парламентарна криза и предсрочни избори. "Аз лично не виждам някакви сериозни основания или пък опасения в тази посока, освен ако самите управляващи от ГЕРБ не пожелаят по някаква причина или по някакви техни си аргументи да провокират предсрочни избори през тази или следващата година, когато и без това има общински и президентски избори в България. На практика в момента в България не съществува политическа алтернатива. Това не е някаква позитивна характеристика на самото управление или на партията, която носи отговорността за управлението, в случая - ГЕРБ. Това е характеристика на дълбоката криза, в която се намира и българското общество, и българската държава след управлението на тройната коалиция и на Симеон Саккскобургготски преди това", посочи той.
Има проблем с това, че управлението не предлага една твърда рамка на възможното, на допустимото и на недопустимото в основните параметри на политиката, която води, преди всичко на социалната и икономическата политика, смята още Минчев. "Същевременно не бива да забравяме, че програмата, с която ГЕРБ дойде на власт, беше една програма, ориентирана изключително към твърди рестриктривни монетаристки схеми на контрол върху държавните финанси, върху фиска, върху икономическата система. Особено в условията на криза спазването на тази програма е невъзможно. Като имам предвид и това какви хора съветват правителството да води определена една или друга финансова и икономическа политика, то това лутане до известна степен е закономерно поради простата причина, че политиките се сменят на ход, политиките се сменят, чупейки закостенелите представи и идеологически представи за това кое е възможно и кое не е възможно в една държава в криза. Защото в целия свят кризата на практика се посреща и се разрешава с едно увеличено държавно финансиране, с увеличени държавни разходи. Богатите могат да си го позволят, бедните - много по-трудно или не могат да си го позволят. Тук се крият и проблеми на страни като Гърция, като Испания и т. н. При нас, особено при резултатите от предходните управления, едно подобно харчене на пари , ако изобщо е възможно, е възможно в изключително тесни рамки, така че не бих искал да съм на мястото на този, който взема икономически решения в рамките на настоящото управление на България. Но така или иначе определени баланси трябва да се търсят. Не може да не се удовлетворяват искания, не може да не се поддържат животоспасяващи или жизненоважни системи на обществото и на държавата", добави той.
Не бих искал да ставам адвокат на правителството или на премиера, но мисля, че те не бива да търпят критика затова, че когато идентифицират определен проблем, го формулират публично, каза още Минчев във връзка с наболелия напоследък въпрос за електроразпределителните дружества (ЕРП). "Друг е въпросът, че те може да подлежат на критика и подлежат на критика за начините, по които решават по подобен начин формулиран проблем ... ЕРП-тата са върха на една пирамида, която е пирамидата на енергийния монопол и енергийната олигархия в България. В България пазар на енергия и пазар в областта на енергетиката не съществува. Съществува една олигархична инфраструктура от подредени в определена йерархия частни монополи, които на практика връзват ръцете на държавата и които превръщат държавните институции в заложник на корпоративни интереси, опериращи зад сцената. ЕРП-тата са на върха на тази пирамида в областта на електроенергетиката. Разбира се, на никого не са му симпатични ЕРП-тата, защото те са par excellence частни монополи, които вършат страшни безобразия ... ЕРП-тата са достатъчно безобразни като практики сами по себе си, но да се формулира въпросът на равнище на ЕРП-та само означава на практика да бъдат подминати дълбоките, структурните причини за това състояние. А структурните причини са наличието на изключително мощна енергийна олигархия, която разполага със силни средства за публично въздействие върху българското гражданство, която разполага с огромни ресурси и в основата на която енергийна олигархия стоят специалните отношения между бившите тайни служби на България и на бившия СССР, т. е. топлата връзка с Москва, където енергетиката не просто е монопол, не просто е нещо важно, а тя е структуроопределяща, стратегическа посока на възстановяване на руското геополитическо влияние", добави той. Според него всички ние плащаме огромен данък "олигархичен монопол" върху енергетиката. "Ако този олигархичен монопол бъде поне отчасти разбит и в определени сектори та енергетиката възникнат нормални пазарни отношения, които да са подчинени на нормалните регулативни механизми на закона и на държавата, то тогава, разбира се, бихме могли да очакваме този двоен ефект - от една страна по-нормални и по-поносими услуги за гражданите и повече приходи в касата на държавата", завърши анализаторът.
Какво е популизъм според политические анализатор, кои и какви хора съветват правителството и кои безобразия на ЕРП-тата лично той е изпитал на гърба си можете да чуете в звуковия файл с интервюто с Огнян Минчев.
