Реформата в Българската академия на науките (БАН) предвижда от 69 института да останат 42 и 4 специализирани звена, създава се и изследователски университет към БАН, стана ясно след днешното Общо събрание на научната институция, предаде репортерката Станислава Пирчева. Не мога обаче в такъв случай да си обясня защо се готви закон за БАН и защо германският институт "Макс Планк" трябва да ни реформира, заяви председателят на БАН академик Никола Съботинов. "Всичко това, което правим, следва една последователност. Тази последователност започна след международната оценка на БАН. Тази оценка направи своите препоръки и ние всъщност ориентирахме нашата активна дейност именно към една нова схема на организация на работата на БАН като национален изследователски център. Основното, което се променя в БАН, е, че ние откриваме нашата наука за развитие на нуждите на българското общество. БАН няма да бъде затворена в себе си система, а ще работи по проблеми, които са необходими за решаване на различни въпроси, като започнем от икономическото и стигнем до духовното развитие на нашето общество. Това е основното в реформата на академията и днес Общото събрание на практика възложи на ръководството на академията да започне изпълнението на приетата структура по тази реформа", каза академик Съботинов.
Дълго време се отправяха упреци, че потенциалът на академията застарява, посочи председателят на БАН "Неслучайно първата крачка в нашето реформиране именно беше освобождаване на служителите, които са стигнали ниво за пенсиониране и нашето голямо желание е на тяхно място да назначим млади хора. Близо 450 по-възрастни наши служители бяха освободени и ще бъдат съответно освободени през следващите няколко месеца. На тяхно място задължително започнахме да назначаваме млади хора. Отначало всички си мислеха, че няма да имаме успех в тази насока, но за наше щастие за близо месец около 140 млади учени постъпиха на работа. Какво по-хубаво от това вместо тези хора да тръгнат по Европа да търсят работа, да реализират своите научни интереси", каза академик Съботинов.
БАН е една от най-ощетените институции в България по отношение на бюджетната си субсидия, смята още той. "Поначало ние заявихме един бюджет, който беше сравнително нормален. З съжаление до този момент той е вече намален с близо 43 млн. лв. Това е изключително тежък проблем за академията и ако в Софийския университет колегите - аз ги разбирам много добре - се оплакват, че са в тежко икономическо състояние и се намират в колапс финансов, ние се намираме в суперфинансов колапс. Защото проектът за нашата бюджетна субсидия беше веднъж орязан преди второто четене на бюджета и това беше единствената институция в България, която беше подложена на рязко намаляване на бюджета. След това вече със 78-то постановление на практика сатна почти невъзможно нашето функциониране, тъй като се налага вече и да отрежем една част от заплащането на труда на нашите учени", каза Съботинов. Според него част от институтите могат да съкратят служители, макар това да не се препоръчва, други ще намалят работните дни в рамките на всеки месец съобразно нуждите си, така че на практика ще се намали заплащането.
Каква е европейската оценка на БАН, ще има ли конкретни ангажименти от страна на БАН за младите учени, механична ли е реформата в академията, колко е средната работна заплата там, какво става с атестацията на всеки един учен и има ли хора, заинтересовани от затварянето на БАН, главно заради имотите на академията можете да чуете звуковия файл с интервюто с академик Никола Съботинов.
