Тази икономическа прогноза е един много сериозен преглед на реалната икономика и краткосрочните й перспективи във всяка от 27-те държави-членки на Европейския съюз, за него самия като цяло и за еврозоната като цяло, предаде кореспондентът на Българското национално радио в Брюксел Диана Чепишева по повод на представената от еврокомисаря по икономическите и валутни въпроси Оли Рен пролетна икономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК). "Това сериозно занимание е нещо, на което експертите на ЕК се отдават 2 пъти в годината - всяка пролет и всяка есен. Естествено, с настъпване на промяна в обстоятелствата настъпват и промени в прогнозите", каза Чепишева. Според нея това не са автоматично преписани данни от подадените от отделните държави намерения за бюджетите, конвергентните програми и т. н. "Европейската комисия използва собствена методика, за да определи редица ключови показатели за всички държави, които в крайна сметка показват какво е състоянието на техните икономики ... Те правят собствени проверки, използват собствени индикатори за оценка на реалистичността на един или друг показател така, както е подаден от държавата членка, така, както изглежда в зависимост от икономиката в страната и околните икономически и фианнсови фактори. Между другото това е и една от причините да има разлики между конвергентните програми на отделните страни и това, което дава за тях като оценка и прогноза ЕК", посочи Чепишева.
ЕК вещае стагнация за България през тази година и връщане към икономическия растеж през следващата, добави тя. "В случая стагнацията може да се окаже добра новина, колкото и странно да изглежда това на първо четене, защото ... такива прогнози се правят през есента и през пролетта. И ако например през есента на миналата година, през ноември, ЕК очакваше брутният вътрешен продукт (БВП) у нас през 2010 г. да бъде -1,1, т. е. България да отбележи спад през тази година, тази пролетна прогноза, която беше представена буквално преди дни, вече подобрява оценката за България, т. е. очаква се България да бъде на нула от БВП. Това наистина е стагнация, но определено не е спад", посочи кореспондентът на БНР в Брюксел.
Чепишева припомни констатацията, направена на по-ранен етап, когато вече се говореше за конвергентните програми, че българските власти работят с леко завишени очаквания, с малко по-оптимистични оценки за онова, което ще се случи във финансите и реалната икономика на страната и че това представлява известен риск, макар и не драматичен. "Ако българските власти имат сериозни основания да смятат, че ще постигнат тези параметри и успеят да опровергаят ЕК в нейните прогнози, мисля, че ще е добре за всички ни", каза още тя.
Чепишева припомни, че през следващите седмици ще има достатъчно поводи да се говори и за бюджетния дефицит поради няколко причини. "Очаква се в сряда ЕК да представи конвергентните си доклади за всички страни, които се оказаха със свръхдефицит, сред които е и България, по т. нар. "процедури за свръхдефицит", да им предложи съответните стабилизиращи мерки, да поиска от тях конкретни стъпки и т. н., така че темата наистина остава актуална. Но ... говорейки за българския дефицит, той може да се окаже много сериозен проблем за нас във вътрешнополитически план, особено в настоящата ситуация. Погледнато обаче сравнително с другите държави в ЕС българският дефицит не е чак толкова сериозен проблем. Защо? Защото средният за ЕС е в порядъка на 7-7,2%. Освен България още 20 страни от Ес са със свръхдефицит, като при някои от тях той е много, много по-сериозен. Добявам тук и това, че комисията очаква България много бързо да влезе под допустимия праг от 3%", посочи кореспондентът на БНР в Брюксел.
Къде са разминаванията между анализа на Брюксел и този на българските власти за икономическите показатели у нас, доколко пролетната прогноза е свързана с амбициите ни за приемането във валутния механизъм и приемането на еврото и какви са решения на европейските лидери на извънредната им среща за Гърция можете да чуете в звуковия файл с коментара на Диана Чепишева.
