Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Срещаме се с Еди Рама на един от многото митинги, организирани на централния булевард „Дъшморът е Комбит” – „Героите на народа”, където са разположени шатрите с близо 200 депутати и активисти, които две седмици провеждат гладна стачка. 45-годишният кмет-социалист на Тирана, художник по професия, носи на китката си червено-черна лента – цветовете на националния флаг. Естествено – питам го какви всъщност са исканията на опозицията?
Най-елементарното, което хората могат да искат при една демокрация е прозрачност. Последните избори не отговаряха на международните стандарти. Въпреки това резултатите бяха потвърдени от съда. Сега настояваме за яснота около провеждането на отминалите избори, за да има гаранции за следващите избори. Искаме създаването на анкетна комисия, която да се занимае с феномена на изборната корупция. За да се подобри публичността, трябва да се промени законодателството и да се потърси отговорност от всички, за които се докаже, че са извършвали измами.
Желаете ли премиера Сали Бериша да подаде оставка и да насрочи нови, предсрочни избори?
Не е това целта. Защото ако днес се проведат нови избори, те ще имат същите проблеми като предишните. Вече 20 години Албания прави деформирани и оспорвани избори. Време е да се сложи край на всичко това и да започне нова ера, където прозрачността е гаранция за гласа на хората, където всеки има право да гласува и неговия глас да бъде преброен честно. Сега имигрантите, които не живеят тук, се считат за гласоподаватели. Починалите също се оказва, че гласуват. Гласува се с фалшиви лични документи. Трябва да се спре с подкупването на служители, готови за малко пари да натъпчат урните.
Какво очаквате от ЕС като реакция на случващото се в Тирана?
Според мен България достатъчно добре познава Евросъюза и знае неговите способности за действие.
Все пак, не се ли нуждае вашият протест от подкрепата на международната общност?
Единственото, което бих искал от европейците, е да не толерират случващото се тук, както не го приемат и в собствените си държави. Толкова е просто. Не разбирам защо им е така трудно. Именно това означава обединена Европа и това е нужно, за да се направи от Албания европейска демокрация. Защото целта не е да се отиде до Европа, а да се доведе Европа тук.
В палатките гладуват 200 души, които рискуват живота си. Колко далеч сте готов да стигнете?
Да, 200 човека предприеха тази драстична мярка, а 30 от тях вече са с влошено здраве в болница. Очевидно, останалите не могат да продължат така дълго време и вероятно също ще стигнат до болницата. Но, знаете ли, всичко това е реакция. Въпросът е, на какво е тази реакция. Какво накара тези хора и всички нас да стигнем дотук? Отговорът е много прост. Защото нямаме функционираща демокрация. Според нас, ако нямаме честни и свободни избори, всичко останало се компрометира. Албания преживява труден момент на парализирана демокрация. Върховенството е само една дума, гръмко обещание във всекидневните речи, което е все по-далеч от реалността. Икономиката със всеки изминал ден навлиза в рисковата зона, защото се прикрива зад фалшиви статистически данни. Ние сме северните съседи на гърците. И аз много се опасявам, че ще преживеем нещо драматично ако това манипулиране на информацията не престане и ако няма прозрачност и в икономиката. Готови сме да го направим заедно с другата страна, но първо трябва да създадем обща основа за честни и свободни избори за всички.
