"Моментът е съдбовен за БАН. Ние сме длъжни да приложим всички методи на борба, за да можем да запазим своето призвание". Това каза в предаването "12+3" Даниела Карашанова - млад учен от БАН. Според нейната колежка Миглена Димитрова, научен сътрудник в института по електроника, учените протестират, защото "се стигна до там да се поставя под въпрос дали да има наука в България или не." Тя добави, че същността на стратегията на страната е била икономиката да се опира на знанието, а сега едва ли не се стига до закриване на най-елитната научна организация.
Според учените смяната на сегашното ръководство на академията няма да доведе до решаване на проблемите. Те бяха категорични, че ръководството на БАН не е свързано с политически сили и централи.
Според Едвин Сугарев, общественик и учен от БАН протестиращите в академията се борят за запазване на една структура, която е утвърдена в академията по времето на социализма " и която няма нищо общо с онази 140 годишна история, за която претендират." Сугарев каза, че по света вече няма никъде подобни структури, градени на принципа на демократическия централизъм. "Това, което се нарича днес протест е просто носталгия по старото време".
Сугарев обясни, че в света има два типа академии. Единият е структура, в която участват само академиците, каквато е българската традиция до 1944г. Другата структура е мрежовата структура, при която институтите са координирани помежду си, но не са йерархизирани и всеки действа като самостоятелно звено. Именно това се предлага като реформа в БАН от министерството на образованието, обясни Сугарев.
Още от аргументите на двете страни, за това има ли опасност за сградния фонд на БАН и дали има опасност от злоупотреби със собствеността на академията можете да чуете в звуковия файл.