Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ядем все по-малко и все по-некачествен мед, алармират от Съюза на пчеларите

Според пчеларите в бюджета трябва да се отделят 20 милиона лева за субсидиране на бранша, което ще позволи за всяко пчелно семейство да се получават по 20 евро.
Снимка: БГНЕС

Държавата не контролира търговията с пчелни продукти и не подпомага достатъчно тези, които ги произвеждат, алармират от Съюза на пчеларите. Българинът консумира три пъти по-малко мед от останалите европейски граждани, конкретизират от съюза. Годишно у нас се произвеждат около 12 тона, 3/4 от него обаче се продават извън страната. Изкупната цена на едро е 4 лева. Заради ниската изкупна цена, скокът в цената на захарта и използваните медикаменти секторът трябва да бъде подпомаган от държавата, смята председателят на съюза Михаил Михайлов.

Последните една-две години пчелната популация започна да намалява. Причините са много. Въпреки че агростатистиката и Министерството на земеделието и храните отрича, че има такова явление, според нас то съществува. Независимо че има една национална програма за развитие на  пчеларството, ние пчеларите искаме да имаме държавна помощ, да имаме субсидия на пчелно семейство на регистрирани пчели, така както е за останалите производители - на мляко, на месо, коментира председателят на съюза Михайлов.

Според пчеларите в бюджета трябва да се отделят 20 милиона лева за субсидиране на бранша, което ще позволи за всяко пчелно семейство да се получават по 20 евро. Това е далеч по-малко от приноса на пчелите в икономиката, каза Михайлов. Той уточни, че пчелите извършват опрашителна дейност на стойност между два и три милиарда лева ежегодно и всичко това влиза в държавния бюджет, но пчеларите не получават нищо.

33 хиляди са регистрираните пчелари в България. Продукцията им се оскъпява и от изискванията към тях. Всеки буркан мед трябва да бъде съпроводен с анализен сертификат по пет показателя и тарифата е повишена от миналата година, така че за петте показателя трябва да се плати до 100-150 лева, поясни Михаил Михайлов.

Не всички пчелари се регистрират и изпълняват изискванията, а Агенцията по храните не упражнява достатъчен контрол, твърдят Михаил Михайлов и Николай Симеонов. Според тях в големите фирми, които изнасят мед за търговските вериги първо хомогенизират меда чрез повишаване на температурата и значителна част от най-ценните качества на продукта се губят. Пчеларите са против въведения преди няколко години стандарт, който позволява да се продава мед с добавки, като глюкоза и фруктоза.

Обикновено тези добавки не са отразени на етикетите. Например пише Боров мед. Боров мед няма, има екстракт от борови връхчета и това представлява вид конфитюр или сладко, но въпреки това на бурканите пише Боров мед и ако човек не е запознат може да го приеме за пчелен продукт, поясни Николай Симеонов.

Още за производството и пчелен мед в България и за проблемите на пчеларите можете да чуете в звуковия файл с репортажа на Веселина Миланова.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени