Неприятният момент за германците в 21-и век е откритието им, че да доминираш в Европа означава да плащаш дълговете на бедните си роднини. От Берлин зависи какъв ще бъде изходът на финансовата криза в Европа, смята Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.
Предложението на Меркел и Саркози засяга еврозоната, където членуват само 17 от 27-те държави. И така неизбежно ще бъде институционализирано това, за което отдавна говорят анализаторите. Ще има един вътрешен кръг - еврозоната, и външен - останалите страни. При сегашната криза изобщо не е сигурно, че тези от вътрешния печелят. Само че преди да има кръгове, трябва да има правила и най-важното - финансови санкции, които да влизат в бюджета на ЕС. Няма държава, която да е платила глоба за това, че бюджетният й дефицит е над 3 процента.
Гърция влезе в еврозоната с измама за данните за бюджетния си дефицит. Ако тя фалира, положението ще стане много по-тежко. Спасението й е в ЕС и Германия. Тънкият момент е каква част от своя доход гърците са готови да заделят за дълга.
Средностатистическият германец не иска да плаща за другите, но в момента това се случва и той плаща част от дълговете на Гърция. Ако еврозоната емитира дългови книжа, няма да има гръцки и германски дълг, а общ европейски дълг. Въпросът е дали доверието на кредиторите към Германия ще се прехвърли към този дълг.
Кризата ще забави европейската интеграция, но все пак връщане назад не може да има. Добре е, че в тези бурни времена останахме извън еврозоната, каза още Пламен Димитров.
Цялото интервю на Катя Лещанска с Пламен Димитров чуйте в звуковия файл.
