От началото на месеца Брюксел е в повишена опасност от терористично нападение, а по улиците, в градския транспорт и най-вече в районите със смесено население има сериозно полицейско присъствие.
Всичко започва от една жена с бурка, която кротко пътува в трамвай. Само че бурките и всички облекла, които не позволяват човека под тях да бъде идентифициран, тук вече са забранени със закон. Патрулиращи полицаи поискали да проверят документите на жената, тя отказала, и я отвели в полицейския участък на един от най-гъсто населените с мюсюлмани квартал.
Пътем обаче жената успява да пусне есемес и само минути по-късно участъка е обсаден от стотици гневни араби с камъни, които нападат полицаи, трошат стъкла, полицейски автомобили, преминаващи автобуси на градския транспорт. В дните нататък следват още мини-сблъсъци, следва и опит за убийство с нож на двама полицаи от специално пристигнал от Франция с цел да отмъщава войнстващ привърженик на салафизма.
Иначе безпределно толерантното белгийско общество е смутено и объркано, и започва да се пита как ще живее занапред с мюсюлманите, които стават все повече. Това важи особено за Брюксел, казва създателят на Центъра за изследване на исляма в съвременния свят професор Феличе Дасето:
В момента в Брюксел има между 250 и 300 хиляди души от мюсюлмански произход – на около един милион население. Което означава, че те са между 25 и 30 на сто от жителите на града.
Мюсюлманите – започват да пристигат през 60-те и 70-те. По това време белгийската столица се задъхва от хора и коли, и трябва спешно си построи метро и тунели, за да облекчи трафика. Нужните за целта няколко хиляди работници идват от Мароко, после идват и жените, децата, сестрите и братята им. Установяват се тук, започват да раждат по два пъти повече от средния за Белгия брой деца на семейство, и така до днес, когато третото поколение на тази вълна имигранти все по-агресивно отстоява своите културни и религиозни права. Жените със забрадки са на всяка крачка, джамиите в Белгия вече са над 330, а при проучването за книгата си професор Феличе Дасето е установил, че само в Брюксел те са повече от 80.
Със сигурност откакто аз започнах да изучавам исляма в Белгия и Европа – преди близо 35 години, неговата видимост се увеличи. Първо – от нарастването на броя на джамиите, после и от увеличения брой жени, които носят забрадки или други традиционни облекла като никаб или хиджаб, и това е процес в развитие. Както е и растящото търсене на храни халал, каквито предписва корана – такива вече трябва да има не само в магазините, но и в училищата, предприятията и така нататък. Общините пък трябва да отделят парцели за специални гробища, където мюсюлманите да погребват мъртвите според своите обичаи.
От 2008-а година насам най-голям брой от редените в Брюксел момченца биват кръщавани с едно и също име – Мохамед. Във втория по големина град в Белгия – Анверпен, 40 на сто от децата в началните училища са от мюсюлмански произход. В средните училища в цяла Белгия, пък имат проблем – там задължително се изучава плуване, а девойките-мюсюлманки отказват да се съблекат и да влязат в басейна в присъствието на младежите и това налага учителите да разделят класовете или просто да се правят че не забелязват отсъствието на част от възпитаничките си.
В такава среда от няколко години тук действа една радикална салафитска група, наречена Шариат за Белгия, която уверява, че е само въпрос на време тя да се превърне в ислямска държава, и призовава неверниците да приемат правата вяра час по-скоро, за да избегнат тежки последствия. Нейният лидер, който беше арестуван при скорошните вълнения, разпространява видеообръщения, заснети било пред кралския дворец, било пред парламента, и уверява, че скоро над тях ще се развява черния флаг на свещената война джихад. Дотогава обаче целта на групировката е да установи паралелна правна система – дори в Антверпен вече действа специален съд, който заобикаля официалния и решава според шариатското право бракоразводни въпроси, проблеми за попечителство и издръжка на деца, както и наследствени дела сред мюсюлманската общност.
Все пак Шариат за Белгия няма особено влияние в страната, дори напротив, успокоява професор Дасето:
Шариат за Белгия е една интересна група – най-вече с това, че е малцинствена и това трябва да се отчита. Тя обаче има способността добре да се пласира от чисто медийна гледна точка, защото разбира добре, че днес това е важно: да си пред камерите, да си в интернет, и да попадаш в общественото внимание.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
