Изненадан съм от особено силната коалиция, която беше изградена около Великобритания, не без помощта на Ангела Меркел. Донякъде съм изненадан и от степента на разминаване между френската и немската позиция. Това коментира в предаването "Събота 150" политологът Владимир Шопов относно срещата на европейските лидери за бюджета, която завърши без успех.
Като цяло независимо от това, че нямаме успешно приемане на бюджета, според мен до голяма степен вече имаме яснота за архитектурата на компромиса – така, както той ще изглежда. Голямата цел на страните-донори според мен вече е постигната – това ще бъде първият европейски бюджет, който ще бъде по-малък от предходния. Друго, което те ще постигнат, е, че постоянно намалява относителния дял на селскостопанската политика и политиката за сближаване, които са особено важни за Южна Европа и за новите страни-членки, за сметка на увеличаване на средствата за по-модерни политики, обърнати към икономиката на XXI век, иновации и т.н. Според мен има много сериозна политическа асиметрия между коалицията на Севера и коалицията на Юга и Изтока в рамките на тези преговори.
Сякаш в крайна сметка дебатът е редуциран до това да се намери откъде да бъдат орязани още около 30-35 млрд. евро, изказа мнение Шопов и добави прогнозата си, че тези пари до голяма степен ще бъдат взети от политиките, обърнати към бъдещето, от парите, заделени за повишаване на външнополитическата роля на ЕС, и от парите, които се заделят за администрацията на ЕС.
Позицията на Юга и Изтока в тези преговори е изключително слаба. Според мен до голяма степен окончателният вариант на компромиса ще бъде в унисон с желанията на донорите и на северните държави, подчерта той.
Шопов изказа мнение: Северните държави не просто искат да дават по-малко пари, те искат още няколко неща, с които ние ще имаме проблем. Те искат първо парите да се управляват по-добре, влиза съвсем друга перспектива към начина, по който се инвестират средствата. Променя се още нещо, което ще създаде трудност на държави като България – все повече пари ще се отделят за по-новите и модерни политики, където ние традиционно не сме активни и където сме изключително зле подготвени като търсене. А с редукцията на самите средства ще трябва да се примирим. /.../ Независимо, че ще имаме не малко проблеми след този бюджет, промяната на философията и на посоката, в която се инвестират европейските пари, като цяло е положителна. Но имам известно притеснение за начина, по който Европа ще бъде възприемана отвън след този бюджет, защото това е бюджет, който по никакъв начин не отговаря на европейската амбиция да бъде сериозен фактор в идното десетилетие.
Политологът посочи още един проблем, от който страната ни ще пострада, а именно въвеждането на хоризонтален таван за максимума средства, които могат да бъдат заделени – ще бъдат фиксирани на 2,5% от БВП, т.е. много нисък таван за общия обем, който ще можем да получим.
Журналистът Боян Станиславски смята, че се усеща атмосферата на напрежение. Според него полските власти имат от какво да се опасяват. Той се аргументира с възможността за сериозно орязване на средствата за земеделие и сближаване, защото в момента те са приоритетни за страната. Журналситът изказа мнение, че това би създало условия за много сериозна криза.
Метрото и магистралите са най-изтъкнатите инвестиции, които правителството на Доналд Туск направи за последните години. Ако тези инвестиции бъдат прекъснати, то ще говорим не за провал, а направо за катастрофа. Това ще означава, че са били налени едни огромни пари в недовършени проекти, които не могат качествено да бъдат използвани от населението и не носят никакъв икономически кредит, коментира Станиславски.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.