След резолюцията на ООН, палестинците се възприемат като жители на държава, макар и не независима. Те ще се опитат да използват това признание, за да изградят държавността си. Членството ни в ООН ни позволява да подписваме международни договори, да съдим израелските политици и военни, които са виновни за престъпления срещу палестинците, в Хага, да поискаме тълкувание от съда дали израелските селища в окупираните палестински територии не са в нарушение на международното право. Това каза за „Хоризонт” и предаването „Събота 150” Ахмад Халифех, анализатор от Института за палестински изследвания.
Страхувам се, че това ще е стъпка назад за мирния процес поради много причини. Това е чисто нарушение на договорите от Осло, които ясно гласят, че са забранени всякакви едностранни действия за промяна на статута на Западния бряг и Газа. Това нарушение няма да допринесе за повишаване на доверието от израелска страна. Проблемът е, че при всяко евентуално мирно споразумение Израел трябва да отстъпва територии и да преотстъпва грижата за сигурността. В замяна трябва да получи гаранции за край на палестинските атаки. Ето защо доверието е много важно. Палестинците печелят в ООН само една виртуална държава. За да има съществен напредък, двете страни трябва да преговарят лице в лице. Ако Абас използва новия палестински статут не за да прави мир, а за да нагнети още конфликта, като отиде м Международния наказателен съд, това ще доведе до окончателен провал на близкоизточния мирен процес. Това заяви Даниел Шваментал, директор на Трансатлантическия институт на Американския еврейски комитет.
Договорите от Осло са твърде удобни за Нетаняху, за да се оттегли от тях. Тази заплаха е просто смешна. Гарантирам, че няма да се случи. Това каза известният еврейски дипломат Йоси Бейлин, бивш израелски заместник-външен министър от левицата, участник в мирните споразумения от Осло. Той изрази надежда, че новият статут на Палестина, ако в Израел има ново правителство през 2013 г., въз основа на резолюцията в ООН, може да има нови мирни преговори.
Гласуването в ООН беше лакмус на отношението на света. ЕС се разцепи. Трябва да отчетем и рационаллността на прибалтийските републики, които заявиха, че гласуват „въздържал се” в знак на протест, че ЕС не успя да изработи единна позиция. Бюджетът на Палестина е около 1 млрд. като 50% се дават от ЕС, а ние като европейци нямаме дори собствена позиция, да не говоря за влияние. САЩ дават между 150 и 200 милиона, а остатъкът – от отделни други спонсори. Това коментира проф. Владимир Чуков. До този момоент формулата която се ползваше, беше "окупирани територии" а вече е "окупирана държава". Част от подкрепата за Абас се дължи на обещанието му, че след получаване на статута ще седне на масата на преговорите без предварителни условия, уточни професорът.
