Франция не действа в подкрепа на малийското правителство, което е преходно след преврата и ще действа до изборите през април. Тази власт е международно призната и ние действаме в рамките на закона, за да може то да запази контрола над територията. Франция действа сама, чисто и просто защото имаше предварително разположени военни части в региона. Да не забравяме, че ООН е предвидила изпращането на международни мироопазващи сили в помощ на Мали, близо 3300 войници от различни държави. Френската операция просто ускори този процес. Това заяви в интервю за предаването "Събота 150" френският военен специалист Еманюел Дюпюи – президент на Института за бъдеще и сигурност в Европа. Според него не може да се говори за стратегически грешки на френското правителство. Рискът от регионална нестабилност, разпространение на конфликта и окопаване на тези ислямисти в територия 4 пъти по-голяма от тази на Франция беше съвсем реален, което отчасти беше и причината за френската намеса, уточни той.
Еманюел Дюпюи припомни: Този конфликт не е нов. Суверинитетът на Мали беше нарушен от превземането на голяма част от малийската територия след държавния преврат от 22 март 2012 г. Тогава т.нар. традиционни бунтовници и сепаратисти, групирани в Национално движение за освобождението на Азауад, се възползваха от преврата и окупираха 3 района в северната част на Мали. В тези месеци между март и април миналата година малийската армия беше дезорганизирана. Това позволи на други групировки с джихадистка идеология да се присъединят към Национално движение за освобождението на Азауад. После обаче те се обърнаха против движението на бунтовниците. Ислямистите са съставени от 3 групи – Ал Кайда в Ислямския Магреб, Движението за единство на джихада в Западна Африка и групировката Ансар Дин. Именно срещу тези три организации се концентрира операцията на френската армия, защото техният дневен ред е налагането на ислямистка държава.
Според Андре Буржо - директор на изследователска програма в Националния център за научни изследвания в Париж, решението на френския президент Франсоа Оланд да се впусне в тази военна операция е било необходимо: Ако нямаше военна намеса в Мали, беше възможно джихадистите да завземат контрола над град Севаре, а там има международно летище. Така екстремистите щяха да контролират цялата северна част на Мали чрез двете летища в Севаре и Тесалит. Армията на джихадистите разполага с ракети земя-въздух и щеше да сваля всеки самолет, който идва.
Безспорно Франция има интереси в Нигер, където компанията "Арева" присъства от 40 години, а почти цялото производство на ток във Франция зависи от "Арева", подчерта Буржо и добави, че не трябва да се подценява и това, че в Северно Мали са открити обещаващи залежи на петрол, газ и вероятно вода. Освен това в друг район има залежи от уран. Мали е и третият по големина производител на злато на Африканския континент, припомни още той.
Франция действа напълно легитимно, в съответствие с международното право, но в рамките на тази своя легитимност наистина тя изглежда доста изолирана, защото само нейната армия е на първа линия. Опасявам се, че френските и африкански военни могат да затънат в тази битка. /.../ Колкото до американците, след заложническата криза с ислямистите в Алжир, има вероятност американската позиция да еволюира и САЩ да се намесят, изказа мнение още Андре Буржо.
Ален Антил - експерт от френския Институт по международни отношения, също смята, че военната намеса е била единственото възможно решение. Според него една от причините за влошаване на сигурността в Северно Мали през януари 2012 г. са последиците от войната в Либия. Тогава голям брой малийски работници напуснаха Либия. Това бе икономически удар не само за Мали, но и за Нигер, подчерта той и добави: Освен това след края на либийската криза в Мали дойдоха наемници и дори войници от либийската армия, които са туареги от малийски произход. Третият фактор е трафикът на големи количества оръжия, които бяха притежание на режима на Кадафи, посочи още Антил. Той подчерта обаче, че е твърде повърхностно да се твърди, че Мали е в криза заради либийската война. Според него Франция не се е ангажирала лекомислено в този конфликт, тя е знаела, че има рискове. По думите му този конфликт няма да се реши за няколко седмици. Той е на мнение, че анализите, според които Франция се намесва в конфликта заради икономически мотиви, са погрешни, защото френските интереси са стратегически.
Интервютата чуйте в звуковите файлове.