Обещанията на партиите и икономическите им програми са достатъчно много, но кои от тях могат да бъдат реализирани - това коментира в предаването "12+3" икономистът проф. Ганчо Ганчев.
Поначало съм скептично настроен към плоския данък, изследванията не показват повишение на събираемостта. Този вариант за излизане от плоския данък, който предлага БСП, ще доведе до понижаване на приходите. Така че тук имаме проблем. Ако се промени скалата на облагане на доходите, това може да се промени. За да се балансира бюджетът, по-високото облагане би трябвало да бъде от 3000 лева.
За броя на нови работни места - 250 000, предлагани от БСП, според проф. Ганчев това е допустимо, но трябва да бъде по-добре аргументирано.
В предложенията на БСП има нюанси на една по-активна роля на държавата и има някакъв по-либерален подход в програмата на ГЕРБ. Но в България тези неща са относителни, има много неформални канали за влияние върху икономиката.
За ролята на бъдещия финансов министър проф. Ганчев заяви, че това зависи от начина, по който ще бъде позициониран. Ако г-н Орешарски е министър-председател, той ще има по-силно влияние върху финансовата политика, отколкото самият финансов министър.
В условията на пазарна икономика хората трябва много внимателно да преценяват точно как ще им се отрази финасовата политика на едно или друго правителство. Но такава оценка те могат да направят много трудно, затова хората често гласуват по инерция, симпатии и повърхностни изказвания. За съжаление все още нямаме напълно рационално гласуване, което би ни осигурило и по-добро бъдеще. Обещанията за прекомерно бързо нарастване на доходите са нереалистични, но има и друг парадокс. Партии, които не обещават нищо. Тогава защо изобщо се явяват на избори?! Трябва да избягваме и двете крайности.
Чуйте разговора в звуковия файл.
