НЦИОМ: В следващото Народно събрание могат да влязат между 4 и 7 партии

Два дни преди изборите НЦИОМ представи ексклузивно за слушателите на БНР резултатите от национално представително проучване на Центъра, проведено на 7-и и 8-и май в рамките на изследователската програма на НЦИОМ. Резултатите от проучването са такива, че не дават възможност да се направи категорична прогноза за развоя на изборната надпревара. Неизвестните около вота са следните:

• ·  Високият дял на колебаещи се избиратели и на такива, които не желаят да посочат конкретните си електорални намерения.
• ·  Регистрираният от НЦИОМ непренебрежим дял от избиратели, които през тази кампания декларират готовност да продават гласа си – 12%.
• ·  Част от гласоподавателите все още не са наясно как да отбележат вота си на бюлетината, така че гласът им да бъде зачетен.
• ·  Липсата на достоверна информация в каква форма на поведение ще се изрази протестният вот и как това би повлияло на резултатите от изборите.
• ·  Скандалите в социологическата общност не благоприятстват набирането на достоверна информация.
• Делът на посочващите, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори, възлиза на 55%. Този дял нараства в сравнение с последното изследване на НЦИОМ отпреди две седмици. Над средната готовност за гласуване е регистрирана в селата. Все още най-слаба е мобилизацията на избирателите в столицата. Делът на колебаещите се възлиза на 18%, а тези, които нямат намерение да гласуват са 27%.
• В периоди, отдалечени от изборите, данните от социологически проучвания на електоралните нагласи се огласят като дял от имащите право на глас български избиратели.
• Съобразно професионалните стандарти за представяне на данни от социологически проучвания непосредствено преди изборите НЦИОМ представя резултатите от настоящото проучване като дялове от посочилите конкретна политическа формация, за която ще гласуват.
• Сред посочващите, че ще гласуват за конкретна политическа формация, разпределението на гласовете за основните политически сили е следното:
• ГЕРБ – 34% (плюс-минус 2.9%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването);
• БСП – 25% (плюс-минус 2.7%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването);
• ДПС – 13% (плюс-минус 2.1%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването);
• "Атака" – 9% (плюс-минус 1.8%, което е максималната стохастична грешка за този относителен дял при тази извадка на изследването).

За други партии извън споменатите четири, към момента ще гласуват общо 19%. Четири от тези партии имат шансове да преминат изборната бариера от 4% от действителните гласове. Това са НФСБ, РЗС, ДСБ, ДБГ. Последователността, в която те са изброени, е произволна. Интерес в последните дни на кампанията предизвикват коалиция "Център – Свобода и достойнство" (Христина Христова и Касим Дал), както и "Глас народен" на Светльо Витков.

Броят на формациите в бъдещия парламент остава до деня на вота голямата неизвестна. В състава на следващото Народно събрание могат да влязат между 4 и 7 партии. Това прави некоректно прогнозирането на броя на мандатите и тяхното разпределение в следващия парламент, посочват от НЦИОМ.

19% от пълнолетните българи твърдят в настоящото изследване, че са променили своя избор в хода на предизборната кампания.

Резултатите от проучването, приключило четири дни преди вота на 12-и май, са такива, че не дават възможност да се направи категорична прогноза за развоя на изборната надпревара. Неизвестните около вота са високият дял на колебаещите се избиратели и на такива, които не желаят да посочат конкретните си електорални намерения, регистрираният от НЦИОМ непренебрежим дял от избиратели, които през тази кампания декларират готовност да продават гласа си - 12%, част от гласоподавателите не са наясно как да отбележат вота си на бюлетината, така че гласът им да бъде зачетен, нямаме достоверна информация в каква форма на поведение ще се изрази протестният вот и как това би повлияло на резултатите от изборите и се оказа, че скандалите в социологическата общност не допринесоха за това ние, всеки един от нас да набираме напълно достоверна информация, обясни Лидия Йорданова от Националния център за изучаване на общественото мнение в предаването "От петък до петък".

Подробности от проучването чуйте от звуковия файл.

Настоящото изследване на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ. Изследването регистрира обществено-политически нагласи към периода на провеждането му и няма характер на прогноза за изборните резултати. Изследването е проведено в периода 7-8 май 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната. По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата). Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Настоящото изследване на НЦИОМ е осъществено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката на НЦИОМ от 1990 г. досега.