Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
ЕС отдавна говори за т.нар. енергийна сигурност, на която основният компонент е доколко страните й са независими по отношение на вноса на основни енергийни суровини – петрол, газ, ядрени технологии и ядрено гориво. За съжаление, в България тази дискусия, въпреки че се пооживи последните 2-3 години, като цяло не е в центъра на вниманието, включително и на българските политици. Това каза експертът от Центъра за изследване на демокрация Тодор Галев в предаването "Събота 150" по повод на срещата на върха в Брюксел по въпроси за енергетиката.
От гледна точка на България е изключително важно, че страната ни е спомената в документите на срещата на върха в ЕС, но за съжаление все в негативен план. На едно място се казва, че България и Литва са изолирани острови в общия енергиен пазар на ЕС, което пречи на цялостната интеграция на този пазар и на това той да е независим, защото България е на 100% зависима от Русия, обясни Галев.
Експертът посочи, че България вече работи по избягването на енергийната независимост: Част от третия либеразационен пакет от документи, които са задължителни за приложение във всички страни-членки вече се хармонизира и в България. Ние сме задължени да изпълняваме поредица от директиви на ЕС. Ние сме задължени и ще трябва да покрием всички изисквания на общия енергиен пазар. Те са в няколко основни насоки. За енергийната ефективност се очаква до 2020 година всички новостроящи се сгради да бъдат енергийно ефективни. Това ще вдигне цената за строителството и ще се отрази на крайната цена на клиентите. Друга важна насока е енергийната зависимост. Последните три години се забави строежът на интерконекторните връзки за газ с Турция, с Румъния. По отношение на ядрената енергетика бившото правителство спря проекта АЕЦ "Белене", което е изключително добро решение, тъй като такъв огромен проект, въпреки цялото приказване на политиците, че ще се търси частен инвеститор, до момента всички разходи са публични, т.е. от джоба на данъкоплатците. Така че от гледна точка на приложение на всички тези директиви и изисквания на ЕС ние сме много назад. Не случайно част от анализите на тази среща на върха показва, че България, за да стане енергийно независима ще са нужни около 5 млрд. евро инвестиции за следващите 5 години, които България няма от къде да извади.
Според Галев трябва да има приоритизация: Има изключително лошо управление на предприятията от енергийния сектор, където буквално изтичат милиони. Не може да има едно предприятие, което да е монополист за всички ремонтни работи в АЕЦ "Козлодуй" и да има стотици милиони приход от хазната. Трябва да има приоритизация на големите инфраструктурни проекти, защото всичко това се калкулира в цената за крайния потребител. "Цанков камък", АЕЦ "Белене", "Бургас- Александруполис", "Южен поток", "Набуко" – ние искаме да строим толкова много проекти, колкото няма в никоя друга европейска държава.
По отношение на мораториума за добив на шистов газ у нас експертът коментира: Нашата забрана за проучване и добив за шистов газ е изключително странна. Да, има рискове, има съображения от гледна точка на защита на околната среда, но проучването означава, че ти изоставаш с 2-3 години от развитието на технологиите. /.../ Забранявайки си проучването ние оставаме на тъмно и оставаме на 100% зависими от вноса на руски газ. Включително дори да изградим тези интеконекторни връзки със съседните страни пак ще бъдем почти изцяло зависими от руския газ. ЕС няма да наложи и не е възможно да наложи решение, на която и да е страна-членка по отношение на добива на шистов газ.
